Revenge

Chapter 31 ● God , why are you doing this to me ?!

ГТ Хари

Лъчите на гадното слънце най – нагло се опитваха да ме събудят. Не знам какво съм правил вчера

,но главата ужасно ме болеше. Бавно отворих очи и се стреснах. Химена стоеше на един стол,до леглото ми и ме гледаше. Изражението и бе ледено, без никаква емоция. Дали беше ядосана за нещо. Изправих се, в седнало положение и се хванах за главата. Боже, болеше ме ужасно. С поглед, Химена ми посочи ношното шкафче,до главата ми. Там имаше хапчета и чаша вода. Взех едно от хапчетата и го сложих в устата си. После,взех чашата и отпих от нея. След това я върнах на шкафа и погледнах към Хим. Тя ме гледаше изпитателно. Явно съм направил някоя голяма тъпотия вчера. Май сега беше моментът,в който трябва да се извиня. Тя ще ми прости всичко и ще правим див секс.Т

очно както става обикновено.
-Хим, аз...
- Млъкни, Хари. – извика тя, а аз подскочих. Май наистина съм направил някоя тъпотия. Тя стана от стола и тръгна да обикаля стаята.- Знаеш ли,писна ми от твоите глупости?! – започна тя.- Първо, се правиш на голяма работа и спиш с мен. После,най - нахално ме лъжеш за Майкъл.
- Какво?
- Мислиш си,че не знам за малката ви среща,ли? На гроба на Ед.
- Щях да ти кажа..
- Така, както ми каза и че Ед е жив,ли? – извика тя. – Лъжеш ме през цялото време, Хари. Нямаш никакво право да ми го причиняваш. – извика отново тя. Не разбирам. Защо винаги аз излизам виновен? Защо за всеки наш скандал обвинява мен. Изведнъж спомените от вчера се върнаха в главата ми.

-Я виж ти. Кой реши да се върне? – каза аз и я допрях болезнено в стената.
- Пил си. – отбеляза тя.
- И ти. Е, как беше с полицайчето? По - добър ли е от мен?
- Стига глупости, Хари. Дръпни се.
- О, да, ще се махна, само защото великата Химена Игес е решила така.
- Родрегес, Хари. Химена Родригес. – поправи ме тя и извъртя очи.
- Повече ми харесва Химена Стайлс. Звучи малко странно, но ми харесва. Също като теб. – прошепнах в ухото ѝ.
- Стига глупости, Хари.
- Ожени се за мен.
- Пил си. Ще говорим утре. – каза и се опита да се махне от мен.
- Защо, предпочиташ онзи ли? Заради него ли не искаш да се омъжиш за мен. Не мислех, че ще паднеш толкова ниско, че да спиш с полицай.
- Защо? Паднах достатъчно ниско, че да спя с теб. – това заболя.
- О, сега падаш. А вчера, когато крещеше името ми, не падаше, нали? – извиках силно.
- Ти си идиот. – развика ми се тя.
- А ти си курва. – извиках силно и веднага съжалих.
- Знаеш ли, сега предпочитам да бях приела да спя с него. Поне нямаше да те видя тази вечер.
-Хим,не чакай. – опитах се да я спра, но вече беше късно. Винаги прецаквах нещата. Винаги. Защо просто не мога да я пусна? Сигурно е щастлива с онзи полицай. Може би,никога не е била щастлива с мен. Извадих едно пакетче,с бях прах,от джоба ми и седнах на пода.

-Ти все пак избра него. – казах ѝ. Когато го казах на глас,заболя още повече. Не мога да повярвам,какво направи тази жена с мен?Побърква ме. Докарва ме до лудост. Толкова силно я искам. Боже,звуча като онзи побъркан идиот. Тя се засмя и седна на леглото до мен.
- Срещнах го когато доведе Ед. Запознахме се на стрелбището. Бях ацки ядосана,а той беше секси. Излязохме и изпихме по едно. Е,повече от едно. Говорихме си и изведнъж той ми каза,че те преследва от както си сменилбаща си. Каза ми,че има достатъчно доказателства, за да те съсипе. Само чака подходящия момент. – каза тя и ме погледна в очите. – Вчера го целунах и не усетих нищо,Хари. Нищичко. Той е супер секси и дори не ми се прииска,да му скоча във Ферарито. А това е рядкост. Фераритата ме възбуждат . - призна си тя,а аз се засмях.
- Права си. Аз съм идиот. – каза и се хванах за главата.
- Повтарям ти го,от както се запознахме. – каза и се облегна на мен.
- Да спомням си. Е,беше ми казала и,че онази нощ няма да се повтори, но я повторихме толкова много пъти. – поставих я да легне на леглото и се надвесих над нея. – Не мога да броя до толкова. – казах,приближавайки се към нея. Допрях носа си до нейния и ги потърках. Тя се засмя. Обичах да правя тези малки жестове,които я караха да се усмихва.

-Как се казва той? – попитах я.

- Дерек Хейл. – мамка му. - Познаваш ли го? – попита ме тя.

– Права си. По петите ми е от одавна. Срещали сме се няколко пъти. Е, Прощаваш ли ми? – попитах я.
- Не още.
- Какво си намислила?
- Целуни ме. – прошепна ми тя и аз веднага се подчиних сливайки устните ни. Бавно вкарах езикът си в устата ѝ. Този път тя ме остави аз да контролирам нещата. Бавно обви ръце около врата ми и притисна тялото ми по близо до нейното. Отделихме се задъхани един от друг за да си поемем въздух.
- А сега прощаваш ли ми? – попитах я.
- Да.

-Тогава, защо беше толкова ядосана?

- Исках да видя изплашеното ти изражение. Беше безценно. – прошепна тя. – И още нещо. Може да съм ти простила, но пак ще спиш на пода.
- О стига де,писна ми да деля дивана с брат ти.
- Като чукаш стени, ще делиш диван.
Докато тя ме дразнеше, аз се захванах да работа. Започна да целувам врата ѝзасмуквайки го. Този път се постарах повече над синьо – лилавото петно.
- Виждаш ли? – попитах я посочвайки ѝ смучката. От сега нататък,ти си само моя.
- Аз не съм ничия собственост,Хари.
- Права си. Ти си моята собственост,ничия друга.
-Е ,не смятам да споря. – каза и ме преобърна,сядайки отгоре ми. Целуна ме и бавно продължи надолу.
- Как така ми прости толкова бързо?
- Вчера – каза и целуна врата ми. – след станалото говорих с момичетата – каза и целуна корема ми. Боже толкова съм възбуден. – и с Лео – точно когато щеше да свали боксерките ми тя спря. – Боже Лео . Трябва да го взема от летището. – извика тя и стана от мен. – мамка му,сериозно ли?
- Ама..
- После, Хари - каза и излезе от стаята. Боже, защо ми го причиняваш?! Аз съм най – нещастният мъж на земята.