Revenge

Chapter 22 ● Shit, you're alive.

Време е. Той е тук. Извадих пистолета и го заредих.

- Обещавам ти, Ед, този път няма да пропусна.

Двигателят изгасна. Чу се блъскането на врата. Можех да усетя как се приближава. Знаех, че ще дойде тук. Не знам защо, но всяка година е тук. Няма право да е тук, но въпреки това идва. Не го разбирах. Наистина. Вече го виждах. Вървеше към мен. Беше облечен в черно и носеше черни рози. Щом ме видя, се подсмихна.

- По-добре прибери пистолета. Не би ме гръмнала пред гроба на брат си. – каза, приближавайки се до мен.
- Напротив, бих. – казах и насочих пистолета към него, затваряйки очи.
- Не, не би. Иначе досега да съм при Ед.- той мина покрай мен и хвърли една от розите върху гроба на Ед. – Силно се надявах тази година най - сетне да дойдеш. Явно си преодоляла депресията си. – засмя се той.
- Нямаш право да си тук. – казах и свалих пистолета. Исках да го гръмна, но не можех. Не и тук. Не и днес.
- Отговори ми, Хим. Кой има повече право да е тук, днес? Аз, най - добрият му приятел. Човекът, който всеки ден идва тук на този гроб и плаче с часове, обвинявайки се, че е убил най - добрия си приятел. Или ти? Тази, която след три години, се сети да посети гроба на брат си. Тази, заради която той умря. Или тази, която търси отмъщение за нещо, което сама си причини? – каза ми бавно, обръщайки се към мен.
- Кого се опитваш да излъжеш, Майкъл? Ти да плачеш? – засмях се. – Никога не ти е пукало за Ед. Винаги си го използвал. Никога не си му бил истински приятел. – погледнах го в очите.
- Не знаеш нищо. Аз обичах Ед. Той винаги беше до мен! – извика той.
- Ти не можеш да обичаш! – извиках му много по-силно. – Никога не си можел и никога няма да можеш!
- Ами ти? Ами ти, Хим? Ти обичала ли си някога, истински! – извика той. – Обичала ли си толкова, че да си готова на всичко за него? – попита, приближавайки се към мен.- Искаш ли да ти кажа нещо? – той ме хвана грубо за кръста, а аз изпуснах пистолета. – Аз обичах. Обичах те повече от всичко. Бях готов да захвърля бизнеса на татко и да те отведадалеч. Но ти провали всичко! – извика силно, стискайки ме по-силно.- Принуди ме да убия най - добрия си приятел. Казваш, че никога не съм страдал за Ед. Ами ти? Кога за последно плака за него? Кога за последно се сети за него, а? – попита ме, крещейки. 

Отскубнах се от него и го ударих силно. Той се хвана за бузата и отстъпи назад.

- Сълзите не променят нищо. Сълзите няма да го върнат. Не се опитвай да прехвърлиш глупавата си вина на мен. Единственият виновник за това, си ти. – казах бавно. Взех една от черните рози в ръката му и се обърнах.
- Това не е краят, нали, Хим?
- Той ти вярваше, въпреки всичко, ти вярваше. Не заслужаваше това.
- Знам, но ти сама каза, че не можем да върнем времето назад.
- И да можехме, ти пак би натиснал спусъка. – казах и тръгнах към колата си.