-Е имаме малък проблем. – каза Майкъл. – Но сега нямам време, защото след малко ще ми вземат телефона. Каквото и да става, не идвай за нас. Първо намери Елизабет...- започна той, но телефонът му бе грубо взет от мъж, на не повече от 27. Имаше стегнато тяло и как иначе, все пак, бе наркобос. Имаше и тъмна коса и сини очи.
- Радвам се, да чуя гласа ти,Химена. – каза той.
- Ханс. – прошепна тя срещу телефона. – Не очаквах да те чуя скоро. Как си?
- Не се прави на загрижена. Междо другото, хората ти са при мен..- започна той, но бе грубо прекъснат от Хим.
- Знаеш пред кой се изправяш, нали? Точно до теб е Майкъл Шийн, а срещу теб Химена Родригес. Не забравяй и с кой работи Майкъл. Самият Дявол ще се насочи срещу теб.
- Не ставай глупава, Химена. И двамата знаем, че Дес не би си мръднал и малкия пръст за Майкъл. Но въпроса е, ти на какво си готова, за да спасиш Дилън. – засмя се той, а Майкъл и Дилън извъртяха очи.
- Какво искаш? – попита го Хим.
- Искам си обратно Германия и ще ти върна Дилън.
- Само Дилън ли? Не, не, не ,не искам ги и двамата. Иначе няма сделка.
- Не си в позиция да се пазариш, мила. – каза той и затвори.
- Елизабет е при тях. – чу се гласа на Майкъл преди връзката да прекъсне.
- Какво става, Хим? – попита я Хари.
- Имаме голям проблем.
Двамата пътуваха в пълна тишина. Вече бяха съобщили на другите за липсата на Дилън и Майкъл. Хари, все още, не мислеше, че да спасят Майкъл е добра идея, но с Хим тъкмо се бяха сдобрили и не му се искаше да се карат точно сега. Хим много добре го познаваше. Знаеше, че той ревнува, но точно сега не и беше до това. Странно, но в главата и беше мисълта как да спаси Майкъл, а неДилън. Хубавото бе, че тя познаваше и него много добре. Знаеше, че той ще намери начин да се измъкнат . Той винаги го правеше.
-Не мислиш ли, че е време да ми кажеш какво се случи между теб и този германец? – каза, най – сетне, Хари.
- Е беше нещо като с теб. – въздъхна Хим. – Исках Германия и го накарах да ми я даде. – обясни простичко тя.
- По какъв начин, го накара да ти я даде? – продължи Хари.
- Може малко да съм спала с него, а после да съм го излъгала и простреляла. Но това беше без да искам.
- Как така като с мен? Ти не искаше Англия. Искаше отмъщение.
- Използвах го, точно както използвах теб. – призна се тя. – Но разликата е там, че той не ме накара да се влюбя в него. – каза тя и го погледна в очите. В този момент погледа му се смекчи. Знаеше, че няма защо да се ядосва на Хим. Тя просто си бе такава. Необикновена.
- Да измъкнем онези идиоти от тъпите германци. – каза той и натисна педала. Хим се усмихна и се приближи до него. Целуна го по бузата и го прегърна. В този момент, въпреки че Дилън и Майкъл бяха в смъртна опасност, те бяха щастливи. Бяха себе си. Имаха това което искат, а именно себе си.
YOU ARE READING
Revenge
Fanfic- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш...