Revenge

Chapter 13 ● "You smash their hearts in your feet."

- Преди да кажеш какъв е проблема, трябва да ти кажа нещо. - прекъсна ме Лео. - Разбрах коя е била главната лекарка, която е казала, да те излъжат за Ема. Била е Наталия, Хим.
-Наталия? - попитах. - Нашата Наталия? Моята Наталия?
- Какво смяташ да правиш,Хим? - попита ме притеснено Дилън.
- Връщаме се в Лондон. Дилън,ти първо ще отидеш до Барселона,за да вземеш Ема. - избегнах въпроса му и се отправих към вратата.
- Не отговори на въпроса ми. - спря ме той, преди да изляза.
- Пази дъщеря ми. Ако нещо и се случи ще те убия.

НГТ

Наталия Кобилкина бедоста добър прогресиращ лекар. Развиваща се доста добре в сърдечната хирургия и психологията. Беше щастлива. Току що бе спасила поредния живот, но все още я беше яд, че не можа да помогне на един човек,който много обича. Човек, който промени живота ѝ. Човек, който я накара да вярва, че всичко е възможно.
Тя съжаляваше за това,което направи. Съжаляваше,че излъга, но нямаше друг избор. Съсипа едно семейство, но спаси два живота. Поне така си мислеше тя. Или поне така ѝ се искаше да мисли, за да не се обвинява.
Най - сетне стигна кабинета си. Отвори вратата с усмивка, очаквайки да намери вътре стажантката си, която да я поздрави за поредната успешна операция. Вместо това тя намери стажантката си вързана за един от столовете. От нея се стичаше кръв. Тя хлипаше тихо, до колкото и бе възможно, и погледна Наталия с очи пълни със страх. Погледна нагоре и завари момичето, чийто живот бе спасила, преди толкова много години, но и, чийто живот съсипа, отнемайки ѝвсичко което имаше.
-Радвам се да те видя Наталия. Имаш доста добра стажантка. Познава частите на тялото си перфектно. Мисля,че преди малко уцели черния ѝдроб. - засмя се тя.
- И аз се радвам да те видя Хим. След като си тук, явно си разбрала какво е станало. Отне ти доста време. - засмя се лекарката.
- Вярвах ти. - прошепна Хим,взе черния пистолета и погледна Наталия в очите.
- Знам. - прошепна тя. - Хим,това е между мен и теб. Тя няма нищо общо. - каза лекарката и посочи кървящото момиче. - Позволи ми да и помогна. - каза тя с очи пълни със молба. Хим се засмя и насочи пистолета към момичето. Натисна спусъка и уцели момичето в рамото. Момичето изпищя от болка. От очите и се стичаха все повече и повече сълзи, докато на лицето на Хим, път си проправи надменната усмивка.
- Колко много ми липсваше това. - засмя се тя и се завъртя на стола, на който седеше. - Сега, ако не искаш да продължавам, по - добре започвай да говориш, защото много добре знаеш на какво съм способна. - намигна ѝ тя. Наталия вдиша дълбоко и после издиша. Седна на стола,до раненото момиче,и ѝ каза,че всичко ще бъде наред.
- На твое място не бих и давала напразни обещания.- обади се Хим и отново уцели момичето, този път в крака.
-Достоточно. - извика Наталия. -Е? Какво искаш да знаеш Химена? - попита тя,готова да говори. Хим се усмихна победоностно. Знаеш, че ще я пречупи.
- Защо? Защо ме излъга? Защо ми го причини?
- Не исках.