ГТ Хари
- Добре. Ще ви кажа къде е . Само го махнете от мен, моля ви. Умолявам ви.- каза онзи, който се опитвахме да убием,
тоест да го накараме да говори.
- Май трябваше, още от самото начало, да ти позволим да му разкажеш за любовният ти живот. Щеше да проговори много по - рано, а и ръката нямаше да ме боли. – казах на Дилан или Мишо, или както се казва там. Странно. Живея с него почти от месец и все още не съм сигурен как се казва.
- Ха, ха, ха умрях от смях. – каза той, а аз и Ед се засмяхме.
- Хари е прав. От един час се опитваме да измъкнем нещо, от този, с бой, но без успех. От както започна да се оплакваш, че не си спал с никоя от доста, доста дълго време, разбрахме много неща. – подкрепи ме Ед.
- Ще се оплача на Хим. – каза той, а ние се засмяхме.- О, сега се смеете, но ще видите когато ви смачка физиономиите.
- Като каза Хим, къде е тя? – попитах го аз. Не я бях виждал от както се скара с Бар. Мисля, че нещо, напоследък, не е наред с нея. Да, вярно много неща и се струпаха, но наистина мисля, че не е добре. Мисля, че сега има най – голяма нужда от мен, но по някаква причина тя не я приема. Дали Бар беше права, дали Хим криешеоще нещо. Мамка му, писна ми от цялата тази тайнственост.
- Излезе мисля, че каза, че има някаква среща с някакъв полшцай. – каза Ед и ме погледна. – Хари тя..
- Добре съм, наистина. Все пак ние не сме заедно, дори не се харесваме. Тя има пълното право да се среща с който иска. Аз не мога да я спра. Довършете тук. Аз имам малко работа. – казах и излязох от мазето. Бавно се качих по стълбите и влязох в стаята ни. Може би, аз съм виновен за положението си. Прекалено я притисках. Ако не чуках стени сега нещата щяха да са различни. Може би, изобщо нямаше да спим заедно. Може би, нямаше да се превържем толкова, един към друг. Може би, ще е по – добре ако ѝ позволя да се върне в Барселона.ГТ Хим
– Добре ли си прекара? - попита Дерек, слагайки ръката си на бедрото ми.
- Да определено. – казах и се усмихнах фалшиво. Карах към къщата му. На тази вечеря разбрах доста неща. Може би, все пак ще успея да измъкна Хари от цялата тази ситуация. Същност, разбрах и още нещо. Той разследва и Майкъл. Мамка му,туко - що ми хрумна гениална идея. Да, точно така, ще отърва и Хари. Перфектно. Спрях пред къщата му. За полицай си беше богат. – Е чао.- казах и се обърнах към него. Той се подсмихна и започна да се приближава към мен. Бавно допряустните си до моите. Дали да му отвърна? Е какво толкова. Бавно разтворихустата си, а той вкара езикът си в нея. Беше приятно, но някак празно. Непочуствах абсолютно нищо. Бавно се отделихме един от друг. Почуствах, че мястото ми не е до него.
- Искаш ли да влезеш? – попита ме, с надежда, той.
- Съжалявам просто трябва да тръгвам. Съжалявам.
- Няма проблем. Ще ти звънна. – каза щом слезе
- Да, разбира се. – казах, извъртях очи и тръгнах бързо. Защо отказах? До преди месец, дори не бих се замислила. Мамка му, той е секси. Дали е късно да се върна? Стига Хим, съсредоточи се над пътя. Все пак не искаме да пострада скъпото ни Ферари, нали? Разбира се, че не искаме. Докато бях спряла на един светофар, се замислих над живота си. Замислих се, за хората който обичам и които ме обича. Дали Хари държи, поте малко, на мен. Едва ли. Та мисълта ми е,че наранявам всеки който го е грижа за мен. Първо Ед, после майка си, а сега и момичетата. Те бяха до мен постоянно, въпреки всичко бяха до мен. Не, не мога да се оправя сама. Имам нужда от помощ. Спрях на една отбивка и извадих телефонът си. Набрах номера на Лео и изчаках.
-Господи Хим, знаеш ли колко е часът? Утре съм на тренировки, за бога.- оплака се той.
- Ед е жив. И имам отчайваща нужда да говоря с някого.
- Какво – извика той. Усетих как стана от леглото и чух как казва на Анти че всичко е добре. – Сега ми кажи за Ед.
- Оказа се, че татко го е крил през цялото време, в Ню Йорк.
- Баща ти. Нали каза, че не знаеш къде е? Възможно ли е той да знае?
- Невъзможно каза, че не го е виждал от година.
- Не си мисли най - лошото Хим.
- Глупакът му с глупак, със сигурност не е мъртъв.
- Не говорех за това. Той ти е баща. Много добре знае какво направи Майкъл с теб и брат ти. Не би работил с него.
- Подозирам го от доста отдавна. Разказах ти за онези розови хапченца, нали?
- Онова подобие на екстази, нали?
- Лео, баща ми беше химик. Преди няколко дни си спомних един негов разговор, с бащата на Майкъл. Лео, той искаше да направи Ед като Майкъл. Искаше да го превърне в чудовище.
- Какво ще правиш. Не, знаеш ли какво? Утре ще дойда, за да ми обясниш всичко подробно. За сега не казвай на никой, чу ли? Дори на Хари.
- Добре. Обичам те.
- И аз те обичам. Лека Mi amor. До утре.
Затворих и въздъхнах. Знам, че съм лоша приятелка, за да го карам да идва до тук, но наистина имам нужда от него. Запалих колата и се отправих към вкъщи. Не след дълго стигнах. Слязох от колата и се качих горе. Отворих вратата и цъкнах лампата. Стреснах се. Хари стоеше на леглото, с празна чаша. Той остави чашата и бавно се отправи към мен.
-Я виж ти. Кой реши да се върне? – каза той и ме допря болезнено в стената.
- Пил си. – отбелязах.
- И ти. Е, как беше сполицайчето? По - добър ли е от мен?
- Стига глупости, Хари. Дръпни се.
- О да, ще се махна, само защото великата Химена Игес е решила така.
- Родрегес, Хари. Химена Родригес. – казах и извъртях очи.
- Повече ми харесва Химена Стайлс. Звучи малко странно, но ми харесва. Също като теб. – прошепна в ухото ми той.
- Стига глупости Хари.
- Омъжи се за мен.
- Пил си. Ще говорим утре. – казах и се опитах да го махна от мен.
- Защо, предпочиташ онзи ли? Заради него ли не искашда се омъжиш за мен. Не мислех, че ще паднеш толкова ниско, че да спиш с полицай.
- Защо? Паднах достатъчно ниско, че да спя с теб.
- О, сега падаш. А вчера, когато крещеше името ми, не падаше, нали? – извика той.
- Ти си идиот. – развиках му се.
- А ти си курва. – извика силно той. Заболя ме. Много.
- Знаеш ли, сега предпочитам да бях приела да спя с него. Поне нямаше да те видя тази вечер. – казах и излязох, тръшкайки вратата силно. Боже, защо ми го причиняваш? Знам, че е пил и не мислиш всичко това, но прекали. Може да съм всякаква, но не съм курва. И никога няма да бъда.
- Пак се скарахте, нали? – попита ме Найл, излизайки от стаята си.
- Малко. – признах си. Той поклати глава и ме прегърна силно.
- Хайде Бар, Сис и Джем са в моята стая. Отиди при тях. Аз ще се оправя с Хари.
YOU ARE READING
Revenge
Fanfiction- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш...