Revenge

Chapter 33 ● Hold Princess, I beg you.

ГТ Хим

На вратата се чу почукване. Кой е толкова рано? Бавно се измъкнах от хватката на Хари и станах. Отидох до вратата и я отворих.
-Ед, какво има? – попитах брат си. Изглеждаше леко загрижен и под очите си имаше тъмни кръгове. Явно не бе спал тази вечер.
- Трябва да поговорим. – каза леко притеснено той. Погледнах към Хари, който сладко си спеше и кимнах. Излязох от стаята и го поведох към кабинета. Влязохме вътре. Той веднага отиде до шкафа и сипа в две чаши уиски. После ми подаде едната и седна.
- Е, слушам те. – казах, чакайки го да започне.
- Направих грешка. – каза бавно той. – Голяма грешка. Спах с някой,с който нетрябваше и лошото е, че ми хареса.
- Ако ми кажеш, че си спал със Силвия, щете гръмна. – казах съвсем сериозно. Бръкнах в едно от чекмеджетата, на Хари и извадих един пистолет. Заредих го и го оставих на масата. Той изпи съдържанието от своята чаша, след това посегна към моята и изпи, и нея на екс.
- Спах с Джема. – това беше. Е, сХари и без това не се понасяха. Това вече прекрачи границата. Най – вероятно, Хари ще му одреже топките и ще ги завре в устата му.
- Боже, Ед, Хари ще ти отреже и двете глави.
- Аз не му отрязах неговата,когато разбрах,че спи с теб, нали?
- Да, само дето и двамата бяхте насинени.
- Забелязала си? – попита той.
- Разбира се. Ти си ми брат. Бих забелязала ако си насинен. – казах аз. – За сега не казвай на Хари. Няма да му подейства добре.
- Има и още нещо. Попитах те, но тогава не ми отговори. И сега бих искал да си честна с мен. Хим, какво стана с родителите ни? – попита ме той, а аз се усмихнах тъжно. Явно нямаше да стане без уиски. Изправих се от удобния стол на Хари и отворих сейфа. Извадих бутилка марково уиски и го отворих. Смешното бе, че Хари все още си мислеше, че не знам кода. Отпих бавно и се облегнах на стената.
- Винаги си бил любимец на мама. Ти беше златното и момче, а аз ... е аз бях просто грешка,за една нощ,в която и двамата искали малко удоволствие.
- Хим това... – започна той,но аз го прекъснах.
- „Отне ми го.” – цитирах аз. – „Още от първата минута, в която си появи на този свят, ми го отне и съсипа живота ми.” – продължих да му цитирам думите, на собствената си майка, който се бяха забили се дълбоко в сърцето ми.- „Алчнавещица. Ти трябваше да умреш не той”. – продължих. Помнех всяка нейна дума.Странно собствената ми майка, вместо да ме подкрепи, ме обвини за смъртта на брат ми. – Въпреки всички обиди,тя не издържа. Самоуби се малко преди за замина за Барселона. После татко изчезна. Не съм го виждала повече. Това е тъжната истина Ед. След като си тръгна ти, всичко свърши. – видях болката вочите му. Подадох му бутилката и излязох от кабинета. Влязох в стаята. Хари все още спеше. Влязох в банята и отворих един шкаф. От него изкарах кутия, от коятоизкарах две хапчета и ги глътнах. Усетих как пулсът ми бавно се успокои. Не плаках когато тя умря. Дори се почувствах добре. Никога не ме е искала. Винаги ме бе приемала като пречка, по пътя и към синчето ѝ. Болеше я, че той бепостоянно до мен, а не до нея. Разбирам я, но това не и дава право да не ме обича. Все пак и бях дъщеря.
- Хим. – чух гласът на Хари от другата страна на вратата. – Добре ли си, принцесо?
- Да, разбира се. – казах и излязох от банята. Той ме погледна и ме придърпа към себе си.
- Тъжна си. – каза ми той.
- Малко. – признах си.
- Защо? – попита загрижено той.
- Не би ме разбрал. – казах и се отделих от него, тръгвайки към гардероба.
- Кога ще спреш? Вече не си сама. Аз съм тук. Както и Ед, и Мишо ,и Лео. – започна да изброява той, а аз се засмях на глупавият му опит да прикрие чувствата си.
- Знам, че те е грижа за мен, Хари. Не е нужно да го прикриваш. – той завъртя очи и се приближи до мен. Хвана ме през кръста, като гърбът ми бе опрян в гърдите му. Започна бавно да целува врата ми. – Хари. –истенап тихо. Беше ми изклучително приятно но нямамахме време.Хари, нямаме време за това. – казах и се отдръпнах. – Помниш ли?
- Малко е трудно да запомня нещо, когато докато ми го казваш си гола. Така че неможе да ме обвиняваш – защити се той, а аз поклатих глава. Хванах черните му дънки и ги метнах по него. – Обличай се, плейбой. – казах и се засмях.