Revenge

Chapter 19 ● You really are an idiot.

ГТ Хари

 Бяхме в кабинета с Зейн и Луи. Те обсъждаха някакво порно, което гледали вчера. Аз също мислех за вчера. За това, което стана. Не разбирам. Защо тя отказа да ми помогне. Какво ще й стане, ако дори за секунда, спре да мисли за глупавия Майкъл и глупавото отмъщение. Главата ме болеше от толкова мислене. Както и гърбът. Не мисля, че беше добра идея да разбивам стените, на другите стаи, с глупавия чук. Не ми стигаха драскотините, от които не се оплаквам, разбира се, но трябваше да спя на глупавия диван.
- Хари. Хари, слушаш ли ни изобщо?- попита ме Зейн, размахвайки ръка пред лицето ми.
- Да, да аз просто.... не съм в настроение.
- Не си в настроение, след вечер като вчерашната? – подразни ме Лу.
- Да. Май с Найл се надпреварвахте. Е, кой спечели? – подкрепи го Зейн.
- Много ясно, че аз. Не е това. Просто пак се скарахме. – признах.
- Какво стана пак? – попита Лу, подавайки ми чаша уиски, от която имах спешна нужда.
- Казах й за сестра ми. Помолих я за помощ, а тя просто ме отсвири. Дори не ме изслуша. Просто каза, че не й пука. Дори не ми даде шанс да й обясня. Каза, че Джема била поредната недоволна хлапачка, която просто решила да избяга.
- Ти какво й каза? - попита ме Зейн.
- Че и тя не е по различна. Че е поредната кучка, която не е доволна от това което има. Че е слаба и неуравновесена. И е поредната минала през леглото ми. После станах от леглото и си тръгнах.
- Ти наистина си идиот. – каза, току що влизащия, Найл. Явно е чул всичко, което казах. Косата му беше мокра и беше само с анцуг, явно току що е излязъл от банята. Той се настани на стола срещу мен и започна да ми се кара. – Как може да си казал това на момичето? Дори не знаеш през какво е минала, за да стигне до тук. Не може да говориш така за нея, без да знаеш какво е преживяла. И не можеш да й кажеш, че е поредната, защото Хари, не си бил с друга, от както я срещна. Мамка ти, Хари, не осъзнаваш каква жена имаш в ръцете си. Не осъзнаваш колко силна и невероятна е тя.
- Не я защитавай. Сякаш ти знаеш какво е преживяла. Никой не знае какво е станало. От къде си сигурен, че не ни лъже? От както е тук, не спря да ни досажда с Майкъл. Започна война, която няма край.
- О, стига, Хари, всички знаем, че се съгласи да работиш с нея, само за да можеш да я превърнеш в новия си трофей. Но тя не си легна просто така с теб, нали? Използва те, точно както ти се опита да я използваш, и това ти харесва. Тя ти харесва. Хареса ти това, че се дърпаше, хареса ти това, че ти отговаряше, харесваше ти това, че беше по – силна от теб, и сега, когато спа с нея, сега когато най - сетне я имаш, те е страх. Страх те е, че не спираш да мислиш за нея, че не спираш да искаш само нея, страх те е, че се влюбваш, Хари.
- НЕ. Аз и тя нямаме нищо общо. Нито аз, нито тя ще обичаме някога. Защото сме си такива. Мислим само и единствено за себе си и за нуждите си. Точно за това вчера правихме див, изпълнен с оргазми, секс. Защото не изпитваме нищо един към друг. Сега да спрем да говорим за това. Докарахте ли го? – попитах го, само за да спре да ми говори за Хим.
- Да, в мазето е. Мишо добре се постара да мълчи. Все още не си казал на момичетата, нали? – започна отново Найл. Поклатих отрицателно глава. Защо да им казвам. И сам ще се справя. Все пак и преди съм измъквал информация от глупави дилъри, които си мислят, че могат да ме лъжат. Найл въздъхна и поклати глава. Изведнъж вратата се отвори и се блъсна в стената. В стаята влязоха Химена и Сиси.
- Някой ще ми каже ли защо, по дяволите, Мишо измъчва някакъв идиот, викащ много по - силно от Хим. – развика се Сиси.
- Да. Чакай ... ей – извика Хим, след като загря с какво я беше сравнила тя. Тя поклати глава и се обърна към Найл. – Какво става ,Найл?
- В деня, в който умря онзи дилър, открихме кой го е убил, но не бяхме сигурни и не искахме да ви казваме. Преди няколко дни ,Хари е наел детектив, за да следи въпросния човек. Оказа се, че той, освен за нас, работи и за господин Майкъл. – Разказа им всичкоНайл и им подаде папката. Химена я разгледа внимателно и му я върна. Той погледна към Сиси и се усмихна. – Добро утро.
- Добро утро и на теб. – каза тя и се усмихна, а госпожица голяма работа завъртя очи. Ето, как да имаш сериозна връзка с такъв човек? Не че искам да имам връзка с нея, просто изтъквам факта.
- Трябваше да ни кажете по – рано. – каза тя.
- Не, не трябваше. Не сме длъжни да ви казваме всичко, нали? – попитах я, поглеждайки я в очите. – Все пак ние не сме никакви. Вие сте тук, защото аз така реших. Не е нужно нито да споделяме един с друг, нито да се изслушваме.
- Нито да си помагаме, нали така, Хари.- допълни тя.
- Да, точно така. – станах и се приближих до нея, игнорирайки ядосания поглед наНайл.- Не забравяй защо си тук. А ти си тук, само защото ми обеща цяла Европа. Не си вършиш добре работата.
- Вчера, докато беше между краката ми, не говореше така, нали? – попитаме тя.
- Всеки трябва да си знае мястото, Хим. Не се бъркай в моите работи и аз няма да се бъркам в твоите.
- Прав си, всеки трябва да си знае мястото, а моето определено не е в леглото ти. – каза спокойно тя и излезе. Найл ме погледна ядосано и тръгна след нея. Ако не знаех какво мислеше той за нея, щях да реша, че са приятели.

ГТ Хим

Излязох от глупавия кабинет на Хари и отидох в кухнята. Сипах си чаша вода и седнах на плота. Не приемах думите му навътре, напротив. Той беше прав. Мисля, че се сближихме прекалено много и забравих защо съм тук. Въздъхнах и отпих бавно от водата. Той беше прав, аз съм алчна кучка, която мисли само за себе си, но такъв е живота. Как да му помогна със сестра му, това ще ме съсипе напълно. След няколко дни е годишнината на Ед. Не мога да мисля за сестра му. Та аз не мога да мисля, дори за собствения си брат.
- Вода вместо уиски. Имаме напредък. – каза Найл, влизайки в кухнята. – Какво става между теб и Хари?
- Не ми се говори за това. – казах, слизайки от плота. Отидох до хладилника и си взех портокалов сок.
- Той е идиот. Не го слушай. Когато е ядосан, не знае какво говори. Не го приемай навътре. – опита се да ми помогне
- Спокойно, Найли, той е прав. Но в момента не мога да му помогна със сестра му. Не и тази седмица.
- Ако имаш нужда от нещо, просто кажи.
- Добре съм, спокойно. Винаги съм била добре. А сега ми кажи, как мина вчера? – попитах го и очите му светнаха.
- Беше права за всичко. Беше перфектно. Вечерята, музиката, свещите. Изключително съм ти благодарен за всичко. Ти си...ти си просто ... Хари не те заслужава.
- И няма да ме има, спокойно. – гушнах го и тръгнах да излизам. Точно преди да изляза през вратата, той ме спря.
- Знаеш, че не си сама, нали?
- Да съм сама е по – добре за всички.
- По – добре за всички или по – добре за теб.
- На този етап, по – добре е за всички, да седят далеч от мен.