Revenge

Chapter 32 ● Did the great Harry Styles was worried about a woman?

ГТ Хим

Боже.

 Как можах да забравя за Лео?! Сега ще ми отреже главата. Славабого, че нямам две. Засмях се на тази своя мисъл. Интересно, ако имах две глави, дали щеше да ми е по -приятно в леглото. Е, тогава, определено на Хари нямаше да му е приятно. Качих се в колата и потеглих към летището. Ако, този път, всички светофари пак са червени, ще ги гръмна. Харесвам си главата и мисля, че е много привлекателна. Дали си взех пистолета?Господи, Хари, забърка ми главата! Заради теб сам го забавила! Това е смешно.Ядосвах му се, дори когато не е наоколо. Докато отнесено си мислех за Хари, стигнах летището. Паркирах и тръгнах към входа. Забелязах го от далеч. Явно не само аз. Беше заобиколен и раздаваше автографи. Така и не се научи да се маскира. След като ме видя,ме погледна ядосано. Беше ми малко смешно, понеже е по – нисък от мен и челия беше почервенял от гняв. Макар,че той не може да се сърди дълго. Дойде до мен и затропа с крак.

 
-Закъсня- каза троснато той. Аз се засмях и го прегърнах силно.
- Имаше задръстване. – излъгах. Ако му бях казала, че бях в леглото, с Хари, преди да се сетя за него, щеше да ме убие. Той се поотпусна и също ме прегърна, притискайки ме силно към себе си.
- Излъга – прошепна ми той и се отдели от мен. Поклатих глава и се засмях. Той взе багажа си и тръгна към паркинга. Качихме се в колата и аз потеглих.
- Искаш ли да излезем някъде? Не ми се прибира. – казах му. Не исках да виждам разгневеното лице на Хари, след като го оставих така. Определено ще е много ядосан.
- Мислиш за Хари, нали? – попита ме той.
- Какво? – попитах невярващо. След вчерашния разговор, се бяхме разбрали да не говорим за това.
- Очите ти заблестяха и цялата почервеня. Освен това се смееш сама. – поклатих глава. Не е честно. Дори само да ме погледне, знае за какво си мисля. – Кога по – точно се сети,че трябва да ме вземеш? – отново започна той.
- О, стига, не ти ли омръзна? – попитах леко раздразнено. – Тъкмо щях да правя див, изпълнен с оргазми, секс. Доволен? – попитах го след като си признах. Той само поклати глава и не каза нищо. Изведнъж погледът му се отправи съм краката му. Той се наведе и изкара вдигна някаква кутийка до тях.
- Пиеш ги? – попита ме.
- Реших, че ми се живее. – казах му. Да, от скоро отново бях започнала да пия глупавите хапчета, които ме беше предписала секси лекарката ми.
- Но Хим това е страхотно. – възкликна той. Изведнъж млъкна и се подсмихна.
- Защо се подсмихваш? – попитах го, обръщайки се към него.
- Хим, пътят.-предупреди ме той. Отново върнах погледа си към пътя.
- Да отидем да пийнем по нещо, а? – предложи той а аз се подсмихнах.