Revenge

Chapter 5 ● Come on, say it .

Chapter 5

-Залата, в която ще бъдем, има два входа. Главният, през който ще влезем и още един, зад кухнята на хотела. Хората ни ще бъдат разположени там, в случай че стане нещо. Ще имаме хора на навсякъде. - показа Ед върху картата на хотела, в който щеше да се проведе събирането. - Наели сме вила, малко извън Милано. Хората ни са я проверили. Напълно безопасна е. Навсякъде е обградена от дървета и част от хората ни ще са там. Така че ще сме в безопасност. - допълни той.
- Ед, не съм забравила как да стрелям. Не ми е нужна охрана нито пък крепост. Все пак отиваме в Милано, а не на заточение.
- Хим, този път подкрепям Ед. - обади се Найл. - Първо се опитаха да подпалят теб, а сега и Бар.
- Той и прав. - подкрепи го Хари. - Следващата може да е Сиси. - погледнах я. В очите и проблесна страх. В очите на всички имаше страх. Те бяха прави. Може би, нямаше да се справим сами! Този път имахме нужда от помощ. Въздъхнах.
- Добре. Но нека малко си напрегнем мозъчетата и да помислим кой, по дяволите, се опитва да ни убие. - извиках. Мамка му, имах нужда от уиски. Бях забравила за това напрежение, когато някой се опитва да те убие, а ти се опитваш да разбереш кой е. Станах и отидох до кухнята. Отворих един шкаф и извадих бутилка отспециалните си резерви. Отворих я и отпих бавно, наслаждавайки се на всяка капка. Взех още една и се върнах в обширния хол. Подадох я на Ед. Той поклати глава и отпи.
- Определено не е някой от дребните дилъри или слабохарактерните босове. Те не биха се опълчили срещу теб. Дори и да не си се появявала от три години, все още хората изпитват страх от теб. Зад това стой нещо голямо. Може би, дори, по - голямо от Майкъл. - каза Ед, прошепвайки последното изречение.
- Прав си. Значи е някой с повече власт и голям пазар. Но проблема е, че единствените страни в Европа с големи ресурси и неограничено количество стока са Англия, Испания и Италия. Проблема е там, че и трите държави са наши. - казах и отпих от бутилката. След това я подадох на Сиси.
- Не точно . - прошепна тя и отпи. Веднага стрелнах погледа си към нея, чакайки обяснение. - Преди две години, на пазара се появи нов идиот. Никой не знае как изглежда, камоли кой е. Той предложи повече на италианската мафия и гиспечели. Опитахме се да им предложим повече, но те отказаха. - взех бутилката от ръцете ѝ и я надигнах към устата си. Когато тя каза, че не знае кой е, забелязах нещо в очите на Хари. Гледаше ме по същия начин, по който ме гледаше, когато ме излъга за Дерек. Той определено знае нещо, но не разбирам защо си мълчи.
- Ако ми кажете, че сте изгубили и Испания, лично аз ще ви подпаля.
- Пазех я. Спокойно. - увери ме Хари и взе бутилката от ръцете ми.
- Има и още нещо. - каза Дилън. Взех бутилката от Хари, готова да чуя какво още се е объркало. - Хората ми са разбрали, че Майкъл се връща в бизнеса. Но това е доста странно, понеже му остана само част от Англия и малка част от Балканите. Не би могъл да се върне на световния пазар с толкова малко, но хората ми казаха, че е изглеждал прекалено уверен.
- Как ще се върне при положение, че цяла Европа е заета. - каза Хари и взе бутилката от ръцете ми.
- С нещо необикновено. - прошепнах и се замислих. Какво, може да накара хората, да се откажат от обикновения кокаин. Все пак, ние предлагаме най - добрия в Европа. Трябва да е нещо голямо, за да се мери с това. Взех бутилката от ръцете на Хари и отпих бавно. По дяволите, сетих се.
- Магическите хапченца. - извикахме аз и Хари в един глас.
- Майкъл, ще се върне чрез тях. - извика Хари и взе бутилката от ръцете ми.
- Но как. Изгорихме стоката още преди да я пусне на пазара, а единственият който знаеше формулата на хапчетата беше баща ми, но той е мъртъв. - казах и си взех бутилката обратно.
- Възможно ли е, баща ти да я е записал някъде? - попита ме той и посегна към бутилката.
- Би ли и махнал ръцете от бутилката ми, ако обичаш?! И не, преди Майкъл да го застреля, баща ми определено ни ми е казвал, дали е записвал формулата. - поклатих глава и отново отпих от бутилката. Той завъртя очи и стана.
- Ще звънна на Лиам и Зейн. Имаме нужда от доверени хора. - каза той, а аз кимнах вяло. Все още мисля, че всичко това е прекалено. Ако сме прави и този, който се опитва да ни убие, е по - зле от Майкъл, всички хора на света няма да ни помогнат. Е, може би, преувеличавам малко. Все пак, кой е по - зле от Майкъл.Убедена съм, че въпреки, че не се е мяркал от три години, все още е във форма. Надявам се и аз да не съм изгубила тренинг. Не съм стреляла от отдавна, но би трябвало още да ме бива. Хрумна ми нещо. Не мога да уреждам сделки с Audi, нали? Подсмихнах се и станах. Подминах глупавите въпроси, къде отивам, с ехидна усмивка и се отправих към гаража. Мамка му, нямаше го. Бебчето ми бе изчезнало. Кой глупак би откраднал Ферари?
Както си седях и се чудех, кой би ми причинил това, вратата на гаража се отвори. Съзрях малкото си бебче. И зад волана, разбира се, седеше Лео. Погледнах го ядосано. Но след това огледах колата. Изглеждаше като чисто нова. Червеният цвят беше още по - ярък, а прозорците лъщяха. Без да се замисля се втурнах към колата и я прегърнах. А казват, че не може да се влюбиш в кола. Ако знаех кой го е казал, аз лично щях да го гръмна. Ако можех да правя и секс с нея, щеше да е перфектна. Това е единственият недостатък на Ферари.
-Знаех си, че ще ти трябва. - каза Лео и слезе от колата. Подаде ми ключовете и се подсмихна.
- Днес, казах ли ти че си най - добрия? - подмазах му се. Той поклати глава и се засмя.
- Реши ли дали ще вземеш Ема с теб, утре? - попита ме притеснено той.
- Не знам, дали ще е добра идея да я взема. Ами ако се случи нещо? Преживях всичко, но не мисля, че ще преживея загубата ѝ.
- Аз ще я пазя. Бъди спокойна. - прошепна той и ме прегърна.
- Жалко, мислех да взема теб като мой кавалер на тъпото събиране. Нищо ще взема Мишо.
- Няма да можеш, освен ако не си падаш по тройки. - подсмихна се той. А аз го погледнах въпросително. - Дилън ще ходи с дъщерята на Андреес. - поясни той.
- Тя не беше ли женена? - попитах, а той повдигна рамене. Това определено нямаше да свърши добре. Жалко за баща ѝ. Сигурна съм, че сега се обръща в гроба. Той не търпеше изневерите.
- Защо просто не отидеш сама?
- Луд ли си?! Когато си в една зала с бившия ти годеник и, дано, бившия ти най - голям враг, не може да отидеш сам. - поклатих глава на глупостта му. Да отида сама? Да бе. И веднага в главата ви възникна образа на някой, който със сигурност би дошъл с мен. - Ще взема Дерек.
- На Хари това никак няма да му хареса. - поклати глава, Лео.