Revenge

Chapter 23 ● Dead.

- Майкъл уби брат ми...
-Какво?

Ретроспекция

Майкъл събори Ед на земята и извади пистолета си. Вдигна го бавно към мен и Ед.
- Моля те. Недей. – проплаках тихо аз.
- Хим, млъкни. – каза Ед. Той се изправи и погледна към Майкъл.
- Хайде, застреляй мен. Но доближиш ли се още един път до нея, обещавам ти, ще се надигна от гроба и ще те убия.
- Еди, Еди, Еди. Колко си жалък. Съсипваш едно голямо приятелство заради тази кучка.
- Тази кучка е моя сестра.
- Тя е малка глупачка. Наистина ли си готов да умреш заради нея? – попита той. Сълзите се стичаха по очите ми. Това не се случва, нали? Да, това е просто сън.Майкъл зареди пистолета и го насочи към гърдите на Ед.
- Моля те, недей. Умолявам те, не го убивай. Ще направя всичко, което поискаш. Моля те, недей. Недей. – паднах на колене пред него и започнах да го моля. Да го моля да не нарани брат ми. Да го моля да не убие най – добрия си приятел.
- Чуваш ли, Ед? Малката ти кучка иска да те защити.
- Ще те съсипя, Майкъл. Заклевам се. Ще те съсипя.
- Няма да се научиш, нали, Ед? – каза той и е приближи до мен. Бавно погали лицето ми, а аз затворих очи. Усетих как Ед се напряга.
- Махни си ръцете от сестра ми.
- Накарай ме. – предизвика го той. Ед не изчака втора покана и се нахвърли наМайкъл. Събори го на земята и започна да го налага. Майкъл изпусна пистолета си. Приближих се бавно е го взех, насочвайки го към него. Ед се обърна към мен и щом видя пистолета, стана от Майкъл.
- Хим, хайде, дай ми пистолета. Хайде.
- Няма да му позволя да те нарани. – проплаках аз.
- Знам. Хайде, ела и ми дай пистолета. – отидох бавно до него и му го подадох. – Ела тук. – той ме прегърна силно. – Махай се от тук.
- Не. Не мога. Моля те, Ед. Няма да те оставя. – видях как Майкъл се изправя. Сръката си, избърса кръвта, от устната си. После се подсмихна и облиза устните си.
- Ед. - предупредих го.
- Каква трогателна картинка. – с Ед се отделихме един от друг. Той дойде пред мен, а аз се скрих зад гърба му.
- Махай се, Майкъл. Не искам да те нараня.
- Това е проблемът, Ед. Слаб си. От теб нямаше да излезе никакъв полицай. Трябва да си ми благодарен, че ще те убия.
- Пистолетът ти е в мен. Просто си тръгни и няма да извикам полиция. – каза Ед, аМайкъл се засмя.
- Аз съм син на наркобос. Наистина ли мислиш, че съм дошъл тук неподготвен? Хората ми са отвън, Ед. Няма измъкване. – и аз, и Ед знаехме много добре, че няма да се измъкнем. Ед свали пистолета и преглътна тежко.
- Какво искаш? – попита.
- Нея. – отговори простичко той.
- Знаеш, че за нищо на света не бих ти я дал.
- Знаеш, че без проблем ще те убия и ще си я взема. – трябваше да направя нещо. Не можех да му позволя да убие Ед. Знаех, че е способен на това. Способен е да убие най – добрия се приятел. Мразя го. Бързо клекнах и вдигнах пистолета, насочвайки го къмМайкъл.
- Хим, не. – опита се да ме спре Ед.
- Спокойно, Ед. Тази хлапачка не би натиснала спусъка. – точно в този момент всички спомени нахлуха в главата ми. Знаех много добре как да го използвам. Ед ме научи преди няколко дни. Поставих показалеца си на спусъка, затворих очи и го натиснах.Куршумът попадна в лявата му ръка. Отворих очи и заплаках силно. Това беше краят. Не уцелих.
- Кучка! – изкрещя той. Затворих очи. Чух изстрел, но не усещах болка. Бързо гиотворих и се огледах.
- НЕ! - изкрещях силно.
- Не съм свършил с теб, малката. Много скоро ще се срещнем отново.- каза той и излезе от къщата, придържайки ръката си. Отидох до Ед и клекнах до него. Беше прострелян в гърдите.
- Аз съм виновна. Ако те бях послушала..
- Не плачи, моля те, не плачи – каза той и погали лицето ми, избърсвайки сълзите ми, изцапвайки ме с кръв.
- Моля те, Ед. Не ме оставяй. Недей.
- Не бих те оставил никога. Спомняш ли си? Когато бяхме малки ти обещах, че ще съм до теб вечно. – каза той с треперещ глас.
- Умирам, Хим. Искам да ми обещаеш нещо...
- Не, недей. Моля те.
- Обещай ми, Хим. Обещая ми, че все някога ще дойдеш на гроба ми.
- Ед..
- Обещай ми!- извика силно той.
- Обичам те, Ед.
- И аз те обичам, Хим. – след това затвори очи и повече не ги отвори.