Revenge

Chapter 11 ● I don't want to see you!

-Бягай.- прошепна той и ме бутна. Аз паднах на пода, точно преди хората на Десда започнат да стрелят. Надигнах се леко и видях, че Мйкъл ме е хвърлил точно до пистолетите ми. Кимнах му и ги взех. Започнахме да стреляме, но те бяха прекалено много. Слава Бого,че бяхме в склад,та успяхме да се скрием зад едни панели. Но те продължаваха да стрелят. Изведнъж се чуха двойно повече куршуми. Какво, за бога, ставаше. Надигнах се и видях някакви,тежко въоръжени,хора да влизат през вратата. След тях беше Дилън с два пистолета в ръцете. Погледнах към Дес. Изобщо не изглеждаше изненадан. Странно.Забелязах как Дилън кимна към Майкъл и се подсмихна. Тук определено ставаше нещо. Дилън дойде при нас усмихнат до уши.
- Забави се. - казах му.
- Имах малко работа. Ако ме разбираш. - подсмихна се той. Супер! Нас тука ни стрелят, а той си чука. Супер приятел, няма що.
- Патроните ми свършват. - извика ядосано Сиси и хвърли пистолета по един от хората, уцелвайки главата му.
- Браво. - казах изненадано. Определено си е подобрила мерника. Отворих пълнителя на единия пистолет. О, супер, останаха ми само два куршума. Едва ли и в другия ще има повече. Изправих се и погледнах към Майкъл, посочвайки му пистолета. Той завъртя очи и хвана един от хората си, мятайки го напред. Човека се блъсна точно в стената до мястото, където се бяхме скрили.
- Майкъл. - чух как му извика Дес.
- Съжалявам,но просто не разпознавам хората. - подсмихна се той. Поклатих глава и взех автомата на падналия мъж.
- На три всички тръгвате към колите. Ясно? - попитах ги. Гледаха ме доста несигурно,но аз насочих автомата към тях и те веднагически кимнаха.- Добре. 1... 2..
- Хим, чакай. Вземи моята кола. - каза Дилън и ми подаде ключовете си. Кимнах му и въздъхнах. Добре, започва се.
-3. - казах и се изправих. Започнах да стрелям докато другите се извикваха. Хората ни бяха значително по - малко. Уцелих около седем, осем, докато Дес не изкара доста по - голяма играчка от моята.
- Мамка му. Това не е на добре.- залегнах, но куршумите пробиваха панелите. Мамка му. Дано колата на Дилън не е далеч. Изправих се и хвърлих оръжието си към Дес. Уцелих го точно в корема и той хвърли оръжието, прививайки се. Ама сам точна, а?Изтичах бързо навън и влязох в колата на Дилън. Тъкмо запалих,когато забелязах Наташа, излизайки от склада. Просто запали Хим. Не е нужно да я спасяваш. Една курва повече, или по - малко. Кой ги брои?! Просто запали и тръгвай. Мамка ти, Химена. Запалих колата и тръгнах към нея. Спрях точно пред нея и отворих вратата. Изглеждаше доста изненадана, но не каза нищо, а просто влезе. Натиснах газта и тръгнах. Карах,колкотоможе по - бързо, но хората на Десни следваха плътно. Не след дълго стигнахме града. Господи, тези не се отказваха.
- Не можеш ли да караш по - бавно?!Ще повърна. - започна да се оплаква тя.
- Ще спреш ли?!Опитвам се да ти спася задника. А и повръщай колкото искаш. Колата не е моя. - тръшнах и се и натиснах още педала. Хайде по - бързо. Скапана кола. Ако бях с Ферари вече щях да съм си вкъщи. Мамка му, тези ни дишат във врата. Един от тях се показа през прозореца и започна да стреля по нас. Мамка му.
- Хайде, измъкни ни. - продължаваше да мрънка,Наташа.
- Ако спреш да мрънкаш,ще ми е много по - лесно. - извиках ѝ и свих в една уличка. Пред нас имаше стена, а в дясно, от нея, друга уличка. Подсмихнах се. Натиснах газта и се засилих.
- Какво правиш? Ще ни убиеш. - извика кучката.
- Да, това е прекалено добра идея. Ще направя голяма услуга на света.
- Ти просто ревнуваш,че сега Хари е с мен, а не с теб. И искаш да ме убиеш за това.- продължи да се дразни тя. Е, сега със сигурност ще блъсна колата.
- Да, но вчера аз спах с него, не ти, нали?
- Да, но сега, когато разбра за детето, повече няма да те погледне. - мамка му, знаех,че е права. Погледнах в огледалото. Другата кола беше точно пред нас. Натиснах още повече газта и точно преди да се блъснем в стената завих, удряйки леко задницата на колата. Другата кола не успя да завие и се блъсна в стената. Въздъхнах и намалих, отправяйки се към къщата. Не след дълго стигнах и паркирах отпред. Тази тъпа, незадоволена коза не спря да мрънка през целия път. Боже,как съм я издържала толкова много с нея?! А,да, нямах пистолет, с който да и затворя устата. Влязох в къщата и треснах ядосано вратата.
- Ако още един път,оставите това мрънкало с мен, заклевам се ще одера всички ви.
- Добре ли си? - попита ме Дилън, гледайки невярващо към Наташа.
-Да защо?
- Няма значение. - каза той и отново погледна към Наташа. Погледа ми се засече с този на Хари. Но той веднага отклони погледа си. Явно ми е наистина сърдит и то много. Но беше прав. Какво можех да му кажа в този момент?! Скрих детето ти за да си щастлив, ли?! Не става. Поне можех да му обясня. Поне това му дължах.
- Хари, може ли да поговорим,за малко? - попитах го с надежда.
- Не. - отсече той без дори да ме погледне. Добре, прав е, но вече почвам да се изнервям.
- Стига Хари. Трябва да говорим. Нека ти обясня. Не се дръж като идиот. - отново се опитах да говоря с него.
- Аз ли се държа като идиот? Аз ли крих твоето дете три години. - обърна се към мен той и извика той. - Не ми трябват обясненията ти. - отново извика. - Виж,Химна, обичам те, но точно в този момент не искам да те виждам.

ГТ Майкъл

Бях в кабинета си и вече,от половин час,слушах поучителните лекции на Дес.
-Не трябваше да го правиш,Майкъл. Провали всичко. - отново се ядоса той. Господи, толкова е досаден.
- Аз ли провалих всичко?!- направих се на ядосан. Понякога тази игр,а която играех ми омръзваше и то много.- Трябваше да ми кажеш, нали уж бяхме партньори?!
- Ако ти бях казал,щеше да ме спреш. - каза ми той, а аз врътнах очи.
- Можеше да я убиеш. - продължих аз.
- Няма война без жертви. - подсмихна се той. Много исках да избия тази самодоволна усмивка от лицето му.
- В тази война няма да има жертви.Още по - малко жертвата ще е тя. - казах и станах. Излязох от кабинета и се отправих към колата. Имах нужда от въздух,иначе ще проваля всичко, но не ми се стоеше сам. Реших да опитам нещо. Веднага отпраших към най - високата сграда в Милано. С кола като моята бързо стигах. Слязох и погледнах нагоре. До колкото я познавах,бях сигурен,че е тук.
- Дано асансьорът работи. - прошепнах и влязох вътре. Влязох в асансьора и натиснах копчето за последния етаж. След доста дълго време асансьорът спря. Как мразя Италия. Качих се на покрива и,както си и знаех,тя стоеше на края в цялата си прелест. Дългата и кестенява коса се разпиляваше от вятъра. Тялото и изглеждаше перфектно на фона на големия град.
- Как знаеше,че ще съм тук? - попита ме тя.
- Когато си разстроена търсиш или вода,или високо място. Не забравяй,че те познавам доста добре.
- Това заплаха ли беше или приятелски съвет? - попита ме тя и се обърна към мен.
- И от двете по малко. - казах, а тя се засмя. Обичах усмивката ѝ,но още повече ме радваше факта,че за първи път,аз съм причината за нея. - Какво е станало?- попитах я. Виждах в очите ѝ, че има нужда да поговори с някого.
- Хари не иска да ме вижда. - въздъхна тя.
- Извинявай Хими, но и аз да бях, и аз бих се ядосал, ако някой криеше детето ми три години. - казах, а тя ме удари леко по рамото.
- Не ми помагаш особено. - засмя се тя и седна на края на сградата. Последвах примера ѝ и седнах до нея. - Е, защо дойде?
- Писна ми от мрънкането на Дес.
- Да голям досадник е. Но пък историята му е като в романите. - засмя се тя.
- Разбира се,че ще е като в романите,защото е роман. Историята не е точнотата,както ти я обясни той.
- Какво?
- Е, Хими, мисля, че е време да разбереш истинската история за четиримата Дяволи.