ГТ Химена
- Хари, пусни ме! – започнах да се дърпам в момента не ми беше до това.
- Не и този път .– каза и отново ме целуна.
Но този път захапа силно устната ми и вкара езика си насила в устата ми. Какво, за бога, прави. Мамка му. Какво значение има дали съм била пияна или не. Нали спах с него, какво иска още. Изведнъж спомени преминаха през съзнанието ми. По принцип успявах да ги контролирам, но сега наистина не мога. Усетих как пулсът ми се ускорява. Сърцето започна да ме стяга. Започнах да се задушавам. Хари се разконцентрира и успях да го махна от себе си. Веднага изтичах в банята и заключих вратата. Отворих шкафа, където бях сложила нещата си, и извадих спринцовка и ластик. Трябваше да бъда бърза. Трябваше да го направя преди кризата. Седнах на пода и вързах ластика точно под лакътя. След това забих спринцовката и затворих очите си.
- Хим? Съжалявам. Нямаше да го направя наистина. Просто се ядосах. Хим, моля те! – Хари започна да блъска по вратата. Знаех много добре, че не би го направил. Може да е всякакъв, но не и такъв.
- Знам, Хари. Просто.. Просто излез. Моля те, излез.
- Аз ... Наистина съжалявам – чух как вратата се затваря.
Защо всичко трябва да е толкова трудно? Защо не може просто всичко да свърши? Защо не мога да върна времето назад. Изправих се до мивката и се погледнах в огледалото. Усмихнах се тъжно. Бях се превърнала в кучка, търсеща отмъщение. Отмъщение за нещо, което обърна живота й с краката нагоре, променяйки го изцяло.
- Ще си платиш за всичко! - извиках и ударих огледалото, което се разби на малки парченца. Ръката ми кървеше, но не ми пукаше. Пуснах водата, колкото да махна стъкълцата от ръката си. Влязох обратно в стаята и седнах на леглото. На вратата се почука. Бях готова да се развикам на Хари да ме остави на мира, но в стаята влезе Мишо, с бутилка уиски и чаша. Сипа си малко уиски в чашата и ми подаде бутилката.
- Няма да те питам какво е станало. Реших, че просто имаш нужда от компания. - каза и седна до мен.
- Не съм добре. Англия ме прави слаба. - казах и отпих от бутилката.
- Ще дойдеш ли в Манчестър?
- Да. Време е всички да разберат коя съм. Не е затова, просто...
- Наближава годишнината, нали? – да стават точно 3 години, от както животът ми се съсипа.
YOU ARE READING
Revenge
Fanfiction- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш...
