В един спокоен ден голямото имение на босовете буквално се разтрисаше от викове. Те отдавна не се бяха чували в тази къща, но всеки един от живущите в тази къща знаеше, че все някога това ще се случи. Да, това се бе случвало безброй пъти досега, но този път бе различно. Сякаш...сякаш имаше нещо, което ги разделяше. Невидима стена, изградена от изминалите три години. Стена, изпълнена с много страст и любов, но и в същото време страх, ярост и болка.
-Не разбирам какво ти става напоследък! – изкрещя Хим и хвърли вазата с изкуствени цветя към Хари. Той ловко се наведе и избегна удара.
- На мен ли какво ми става?! – изкрещя иронично той. – Не забравяй, че бизнеса е наш. Наш! – извика още по-силно той. – Не може да взимаш такива решения сама и да ми казваш в последния момент.
- Не те е яд, че взех решението сама, нали? – попита тя.
- Да, точно за това ме е яд.
- Не! – изкрещя тя. – Яд те е, че работя с него.
- Работи с когото си искаш, не ми пука. Не, всъщност, знаеш ли ?! Пука ми. Писна ми, Химена, разбираш ли, писна ми. Не мога да разбера защо изобщо работиш с него. Та той уби баща ти пред очите ти.
- А не, не намесвай баща ми. А и не забравяй, че той ни помага срещу ТВОЯ баща! – извика тя, наблягайки на „твоя". – Той се опита да ме убие, Хари. Два пъти. Като втория път, дъщеря ми беше с мен. За разлика от теб, Майкъл поне се опитва да направи нещо! – извика тя.
- Нашата дъщеря! – извика много по силно той. – Не забравяй, че е нашата дъщеря. И ако ти не ме беше държала в неведение за нея три години, нямаше сега да сме в това положение.
- Не викай, идиот. Тя е в другата стая. – изкрещя Хим, опитвайки се да успокои Хари, но вместо това той се ядоса още повече.
- Не съм идиот. – заинати се Хари.
- Напротив, идиот си.
- А ти си кучка.
- Идиот.
-Кучка.
- Идиот.
- Кучка.
Далеч от техните крясъци, на другия край на Лондон,в едно голямо имение, в един обикновен кабинет, самия Дявол кроеше своя план.
-Как беше пътуването? – попита Майкъл.
- Мразя самолети. – простена Дес. Мъжът бе седнал зад голямото махагонено бюро с чаша уиски в ръка и блондинка, доливаща чашата. – Трябва да призная, Майкъл, момичетата ти наистина са красиви. – засмя се той и огледа русокоската.
YOU ARE READING
Revenge
Fanfic- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш...
