Revenge

Prologue

Чух изстрела. Можех да усетя куршума, който се приближаваше към мен. Мамка му, ще умра! Няколко секунди след изстрела, отворих очи. Леле, жив съм!

Погледнах надолу. Не мога да повярвам, тя ме спаси?? Стоеше на колене пред мен и кървеше. Погледнах към онзи, който щеше да ме гръмне, но той беше мъртъв.

 - Мамка му! - изстена от болка тя. Чак сега осъзнах, че беше простреляна. - Само ще седиш и ще ме гледаш, докато умра от кръвозагуба или ще ми помогнеш?!

Веднага я вдигнах като булка и я закарах в колата. Все още не мога да повярвам, че се жертва заради мен. Карах, колкото се може по-бързо. По някаква странна причина, вече не исках да я сгази камион. Супер! Започна да вали, а тя не спираше да мрънка колко я боли.

 - Карам колкото мога по-бързо! - развиках й се, но не, тя продължи да мрънка.

Най-сетне пристигнахме. Отново я взех на ръце и я вкарах в къщата.

 - О Боже! Какво е станало?! - извика Бар, щом видя кървавото петно върху блузата на Хим...,която вместо да припадне и да спре да мрънка, продължаваше да ми вика.

 - За пръв път ли те прострелват? - попита я Лиъм

 - Да, мамка му! По принцип аз ги прострелвам, не те мен.- той въздъхна и погледна раната.

 - Куршумът само те е одраскал. Сиси, трябват ми чисти кърпи, топла вода, превръзки и някакви обезболяващи – каза Лиъм и Сиси кимна.

 - Защо ти е тая вода, няма да раждам, идиот какъв!

 - И бутилка уиски за нея - добави Лиъм и Сиси отиде да ги донесе

След половин час и една пресушена бутилка уиски, Химена седеше на дивана. Отидох и седнах до нея.

 - Благодаря.- казах й. Тя се приближи, сгуши се в мен и затвори очи.

 - Ако кажеш за това на някого, ще ти наема убиец..или два... или не, не, трима, за по-сигурно.