Revenge

Chapter 3 ● Don't tell me, that everything will be fine.

ГТ Хим

За първи път, от доста време, реших да си взема почивка. Беше хубаво. Спах докъсно. Преядох с палачинки и бекон. И изпих три чаши кафе. Толкова се радвах на тази нормална сутрин. За пръв път,от доста време,имах и свободно време заЕма. Толкова се зарадва, когато сутринта влезе в стаята ми и ме намери в леглото. Гушна се до мен и се излежавахме до късно. Сега бяхме на леглото на Антонела иЛео,и си играехме.
-Тати,определено няма да е доволен,като види леглото. - каза сладко, сладкоТиаго.
- Да. На Лео определено няма да му хареса. Продължавайте в същия дух. Ядосана съм му! - насърчих децата, а те продължихада скачат по леглото. Както си играехме и се смеехме, на вратата се звънна.
- Не отваряй. Ако е Лео,има ключ. Ако е някой друг,да се гръмне. - казах на Анти, а тя се засмя. Тъпия звънец продължи да звънни. Нещо не е наред. Всеки нормален човек би си помислил, че няма никой вкъщи и би си тръгнал. Станах незабавно от леглото и отидох в моята стая. Отворих нощното шкафчеи от там извадих един 25 - милиметров, сребрист пистолет. После се върнах в стаята на Анти.
- Не излизайте от тук, каквото и да става. - предупредих я.
- Хим,какво става? - попита притеснено тя.
- Нямам престава. - излязох от стаята. Звънецът вече бе спрял да звъни. Беше започнало да се чука по вратата. Заредих пистолета и го насочихкъм вратата. Бавно отворих вратата и веднага съжалих. Самодоволната му усмивка стоеше пред мен. Веднага затворих вратата, блъскайки я в лицето му.
- Мамка му. - извиках. - Не стига,че го сънувах, ами почна и да ми се привижда. -звънецът пак звънна. Отново отворих вратата.
- Не ти се привижда.Истински съм. - каза той, леко раздразнено. Най -вероятнозащото, току - що го ударих с вратата.
- Казах ви, че ще ни посрещне с пистолет. - каза Дилъни бутна Хари, за да може да ме прегърне. Пуснах пистолета и го прегърнах силно. Боже, толкова ми липсваше. Всички ми липсваха.
Вече от десет минути се бяхме наредили в хола, но никойне сееше да каже нищо.
-Е, как върви бизнеса? - попитах, опитвайкисе да разруша напрежението.
- Страхотно! Нищо особено. Само дето се опитаха да ме подпалят. - раза леко раздразнено Бар. Какво? Пожар? Пак ли?
- Как така?
- Еи така. Ако поне веднъж се бе обадила,щеше да знаеш. - каза, още по раздразнено, тя. Добре, тя определено ми се сърди.
- Опитали са се да я подпалят. - разясни ми Мишо.Не е истина.
- С бензин ли? - попитах.
- Да. Но това сега не е важно. Преди да дойдем тук, бяхме в старата ни къща.Познай какво? - беше изгорена до основи. Какво, за бога, става Хим.-каза Барбара. Мога да кажа, че долових нотка на притеснение в гласа ѝ. Супер, започва да се размеква.
- Преди две години, се опитаха да ме подпалят. - казах малко по тихо и забелязах как погледа на Хари се скова. Той..той изглеждаше притеснен. - Надушихбензин, но реших, че е от някоя от колите. После пак ми пресфетка,че дори и от всичките ми коли да тече бензин, не би се усетилот третия етаж и преди да се усетя всичко потъна в пламъци. Не ви се обаждах заради това. Исках да разбера, кой го е направил, без да ви излагам на опасност. - наблюдавах съчувствените им погледи. Точно това ми липсваше. Тази загриженост. Знаех, че тези хора са готови да дадат живота си за мен. Дори Хари. С него имахме нещо, което никой не можеше да разруши. Дори и червенокосата кучка седнала до него.
Изведнъж се чуха стъпки. Някой тичаше по стълбите.
-Не! Ема,ела тук.- извика Анти, но вече бе прекалено късно. Малкото ми къдраво момиченце се бе затичало към мен.
- Мамо. - извика притеснено тя. Обърнах се към нея, коленичих и я вдигнах на ръце.
- Извинявай. - каза Анти, влизайки в стаята.
-Няма проблем. Все някога трябваше да разберат. Хора. - казах и се обърнах към дивана. - Това е дъщеря ми. Ема. - всички отвориха усти. Особено Хари.
- Здравейте, хора. - каза малката и се засмя.
- Мила, отиди в стаята с Анти. След малко ще дойда. - пуснах я и тя отново изтича по стълбите.
- Хим тя..
-Не, Хари. Ема,не е твоя дъщеря. Забравили? Ние щяхме да имаме момче. - казах согорчен глас. Много добре знаех, колко го нараниха тези думи. Но така трябваше. Трябваше да бъдем наранени,за да не се затичаме един към друг.
- Не мога да повярвам, че имаш дете, Хим. Толкова е сладка. - веднага омекна Бар. Добре 1:0 за мен. Супер си, Хим. Всички бяха усмихнати до уши и ме поздравяваха освен Ед, Сиси и Хари, разбира се.
- Не мога да повярвам, че имаш дете. Защо не ми каза? - скара ми се Ед. Добре. Тук битката щеше да е по - трудна. - Можеше понеда ми звъннеш, или да ми изпратиш съобщение, или нещо такова. За бога, Хим, крие ли се такова нещо?
- Какво щеше да направиш, ако беше разбрал, че имам дете?
- Щях да вдигна цяла Испания на крака. - призна той.
- Виждаш ли?! За това не ти казах. Колкото по - малко хора знаят за нея, толкова по - добре.
- Опитваш се да я предпазиш от Майкъл,ли? - попита Найл.
- Убедена съм, че той отдавна знае за нея. А и честно казано, не мисля, че Майкълима нещо общо с всичко това.
- И ние не мислим така. Мислим,че пожара от неговата къща, пожара от къщата на Бар и явно вече и твоята, са свързани. - каза, вече по - меко Сис.
- Не ми се сърдиш, нали? - попитах с надежда.
- Разбира се, че не. Просто съм ти ядосана, че поне веднъж не се обади. - призна тя и се премести до мен. Прегърна ме силно.
- Знам.- прошепнах в прегръдката. - Липсваше ми. И то много.
- Знам. - каза тя и двете се засмяхме.
- Добре. Знам, че не сте се виждали и, че си липсвате много, но прегръдкитепосле. Първо трябва да решим какво да правим. - каза Лу.
- Нали, по принцип, ти беше по плановете. - скастри го Хари. За пръв път,от както е тук, видях пленителната му усмивка. Никак не се бе променил. Освен косата. Тя беше по - дълга. Но всичко друго си бе същото. Зелените очи, плътните устни, стегнатото тяло и набъбващата ерекция. О,да. Определено всичко си бесъщото.
- Да, но този път, шефа е тук . - каза му гордо Лу и погледна към мен. Хари се засмя и се обърна към мен.
- Добре, шефке. - каза леко подигравателно, а аз завъртях очи. - Какво ще правим?
- Първо, ще спреш да се дразниш, защото като нищо щете гръмна и..
- Грешка. В къщата има дете, не би ме гръмнала тук.
- Да, но ти все някога ще излезеш, а знаеш колко отмъстителна мога да бъда.
- Млъквам. - предаде се той. Засмях се и поклатих глава.
- Нямаме друг избор, освен Милано. - казах им, а те ме погледнаха изненадано инеразбиращо. - Ехо, събирането на най - добрите наркобосове, което се прави на всеки две години и на което, предния път, направихме всичко възможно, за дасключим сделка с Андреас. - опитах се да им напомня.
- А, да. Той е мъртъв. - каза Хари, все едно не е кой знае, колко голяма работа.
- Жалко. Беше луд на тема любов,но беше свестен. - казах и завъртях пръстена насредниятси пръст. Напоследък ми беше станало навик.
- Да. Сега, секси, дъщеря му държи Гърция. - каза Мишо.
- Онази, за която толкова се радваше, че се е омъжила? - попитах го.
- Същата. Но определено не е от най верните, както мислеше баща ѝ. - подсмихна се той.
- Явно и теб най -сетне са те огрели. - заяде го Хари.
- Я, млъквай, Хари. - каза раздразнено.
- Три години, под един покрив и още не сте се променили. - скара им се Джем.
- Три години? Живеете заедно? Да не би да е края на света? Или сме в паралелна вселена? - попитах. Ед, Хари и Дилан. Та те не могат и две минути без да се ударят.
- Да, изглежда, че не е чак толкова зле да живееш с двама идиоти. - каза Ед.
- Да се върнем на работата. - скара им се Сис. - Значи всички сме твърдоубедени,че зад всичко това, не стои Майкъл, нали?
- Аз не бих била толкова сигурна. - обади се Наталия или както там и бе името.
- Ти пък, от къде познаваш Майкъл ? - заяде се Лу.
- Не е твоя работа. - продължи тя. Леле щеше да е дълъг следобед.

Наистина беше доста дълъг ден. Вече бях приспала Ема и си бяхлегнала. Всички щяха да останат тук докато решим, какво ще правим. За щастие, къщата на Леобеше доста голяма. Всичко мина много по -добре, от колкото си мислех и вече бях много уморена, но не можех да спя. От отсрещната стая,се чуваха животинскивикове. И как няма, все пак говорим за Хари Стайлс. След около 10 минути спряха.

ГТХари

Сложих боксерките си и излязох от стаята. Сега, къде да спя? Предполагам, че дивана ще е удобен. Но преди да слаза се загледах в нейната стая. Ами ако...НЕ.Хари не може да влезеш вътре. Е, какво толкова?! Бавно и тихо отворих вратата и влязох. Изглеждаше толкова слаба, толкова ранима. Беше се свила на топка и се бе сгушила в одеялото. Внимателно го вдигнах и легнах до нея. Придърпах я към себе си и я притиснах силно към мен. Затворих очи и се насладих на момента.
-Не трябваше ли, първо да питаш, преди да легнеш? - попита ме тя.
- Какъв е смисъла? Нямаше да ми позволиш.
- Можеше поне да опиташ. - насърчи ме тя.
- Добре. Може ли за спя при теб тази нощ, моля?
- Не. - отряза ме тя.
- Никак не си се променила.
- Така е. Е, какво стана? Омръзна ти от червенокосата мръсница, ли?
- Не. Знаеш много добре, че не мога да спя до нея. Овива се около мен,като змия и не ми дава да дишам.
- Е, в това отношение поне си приличате. - засмя се тя.
- Липсваше ми. - изпуснах се,без да искам. Да, това си бе чистата истина, но не трябваше да го казвам.
- И ти на мен. - прошепна тихо. Почти а чух. Ако не я познавах толкова добре, щях да реша, че ми се причува.

-Все още носиш пръстена. - прошепнах.

-Така е.
- Всичко щ..
- Не. Недей, Хари. Не казвай, че всичко ще е наред. Защото то никога не е било