Revenge

Chapter 9 ● In danger!

ГТ Дилън

Не мога да повярвам. Току що чух нещо, което не вярвах, че ще чуя никога. За бога, та този човек убива без да му мигне окото. Дори Хим трепва понякога, но не и той. И по лошото е, че се е прицелил в нас. Но защо?
-Хари осъзнаваш ли какво ми казваш току що? Знаеш ли какво ще стане, ако това е истина? - казах и станах от леглото. Започнах да обикалям нервно из стаята, ръбайки ноктите си. - Ако.. ако тов,а което казваш е вярно.... боже, Хари,осъзнаваш ли какво ми каза току що. Ако наистина е този човек,всички сме обречени. Ако е вярно всичко което казват за него.... боже, не напразно го наричат Дявола.
- Дилън, Дилън успокой се. Това е просто една тъпа бележка. Дори, не съм сигурен дали е той. - опита се да ме успокои Хари, но безуспешно. Господи, Хим беше права още от самото начало. Майкъл поне имаше слабост, а този.. този няма да се спре пред нищо. Би убил дори Хари, без да му мигне окото.
- Обещай ми. - настоя той. - Обещай ми, да не казваш на Хим.
- Не мога да го направя,Хари. Осъзнаваш ли,какво искаш да скрия от нея?!Хари,по този начин излагаш всички на опасност. Дори Ема. Осъзнаваш ли,че той може да убие невинното дете, само докато си мръдне пръста?! Ако, има изобщо, някой по - добър от Хим, то това е той.
- Напълно осъзнавам какво те карам да правиш. Но във всяка война има жертви, нали?
- Хари, става въпрос за три годишно момиченце,което не е виновно за нищо. Да не говорим за Лео и семейството му. Той също има дете, Хари. Нямаме право да жертваме невинни.
- Как така и той. Не забравяй,че моето дете умря. - извика той и удари стената с юмрук. - Не съм казал, че ще жертваме никого. Още по малко деца. - извика той. Отново удари стената и излезе от стаята. Не разбирам. Толкова ли е глупав? Само идиот би повярвал на историята на Хим, за детето. Само не знам как са успели да го прикрият и защо? Но знам кой ще знае. Добре, Дилън, време е да разбереш какво става, наистина! Излязох от стаята, но на вратата се пресрещнах с Хим.
- Защо Хари беше толкова ядосан? - попита ме тя.
- Нямам престава. - излъгах я аз. - Е, тръгваме ли. Нали щяхме да ходим на онази среща, с мафията?
- Ние да, ти не. - отсече тя и влезе в стаята си. Въздъхнах и я последвах. Какво бе намислила пак. - Искам да занесеш нещо на Майкъл. - каза тя и извади една жълта папка от един шкаф.
- Какво има вътре? - попитах я.
- Разни документи. Би трябвало да му помогнат, поне малко, с хапчетата. - поясни тя.
- Добре. Отивам. Ти се пази. - целунах я по бузата и взех папката от ръцете ѝ. Излязох от стаята и тръгнах към изхода. Качих се в една от колите и тръгнах. Радвам се,че Хим ме изпрати при Майкъл. Спестим разговор с хората му. Но като се замисля, дали още има хора. Все пак му отнехме голяма част от земите, а и го нямаше три години. Осъзнай се Дилън, та той е Шийн. Странно, но името му внушава повече страх от самия него. Дори бих казал,че е доста секси. Какви ги говориш Дилън. Ти си мъж. Нали? Боже, Хари ми размъти главата. Вече започнах да се съмнявам дали съм мъж. Не след дълго стигнах пред едно имение. Странно. Къщата беше два пъти по - голяма от нашата, а той е сам. Паркирах вътре и слязох. Изглежда е говорил с Хим, защото ме очакваше. Хората му ме изпратиха до някаква стая. Беше на втория етаж, а вратата беше черна. Това със сигурност е кабинета. Традиция,в Англия е вратите на кабинетите на наркобосовете да са в черно, но все пак сме в Италия. Може би,е тук от по - отдавна. Отворих вратата и влязох вътре. Точно както си мислех. Кабинет. В средата на стаята имаше голямомахагоново бюро, отрупано с документи. Точно срещу него имаше черен,кожен диван, а зад него голям, черен, въртящ се стол. Стените бяха отрупани с картини,а на една от тях имаше голяма секция, пълна с книги.
- Не са ли те учили да чукаш, Дилън. - подсмихна се той.
- Чукам и то доста добре при това. - подсмихнах се.
- Да. Чух какви си ги вършел с Андреа. Жалко, че на сутринта Хим я е изгонила. - подсмихна се той. От къде,за бога, знаеше тов?. - Хим може да е доста приказлива понякога. - поясни той. Супер,тоя започна и мисли да чете. Завъртях очи и му хвърлих папката, която Хим ми бе дала. Той я взе и започна да чете нещо в нея. - Искаш да ме питаш нещо, ли Дилън? - попита ме, с ехидна усмивка, той.
- И мисли ли започна да четеш?
- Не, просто съм наблюдателен. Даде ми папката, а все още не си тръгнал. Ти ме мразиш, така че не би останал с мен да изпием по едно. Така че зарежи глупостите и ми кажи какво искаш.
- Имаш ли нещо общо с въображаемата смърт на дъщерята на Хари?
- А, значи вече си разбрал. Да, само идиот би се вързал на лъжите на Хим. Кажи ми нещо. Преследваш ме, от колко? Пет години? - засмя се той. - Пет години са доста време Дилън. Така и не се научи,че аз винаги съм замесен. - скара ми се той, а аз врътнах очи.
- Какво си намислил? Защо е всичко това? Защо накара всички да си мислят, че Хим е загубила детето? Какво стана Майкъл? - попитах,не разбирайки. Защо би направил това? Защо ни помага?
- Намислил съм да спася любовта на живота си. Всичко това е, за да я спася. И накарах всички да си мислите,че е изгубила детето,отново, да да я спася. А какво всъщност стана ли? Мисля,че много добре знаеш Дилън. Иначе нямаше да си тук.
- Хари ми каза. Вярно ли е? Той ли ни преследва? - той се засмя. Това определено не беше на добре.
- Изглеждаш изплашен. Спокойно. Не е чак толкова страшен, а и вече е стар. Не е толкова силен колкото преди. - сложи ръка на рамото ми и се опита да ме успокои той.
- Как да се успокоя, като той се опита да я изгори?! Два пъти. - припомних му. Не мога да повярвам,че е толкова спокоен.
- Трябва,просто да ми се довериш. - намигна ми той. - Докато аз съм жив, ще я пазя. - каза той и се изправи. - Стой тук. След малко идвам. - каза и излезе. След по - малко от минута се върна. - А, да, уискито е в шкафа. - подсмихна се той и излезе. Станах от удобния диван и се отправих към шкафа. Взех една чаша и сипах малко от силната течност. Признавам си, имаше отличен вкус за алкохол. Сипах си още, но точно преди да отпия погледа ми падна на една снимка. Беше в златна рамка. На нея бяха той и Хим. Засмях се. Може би, това е единствената снимка която има с нея. Най вероятно Ед я е накарал, да я направи.
- Странно е,нали? - дочу се женски глас. - Въпреки всички пъти, в които тя го отблъсква той все още я обича. - обърнах се и видях човека, който най малко очаквах да видя тук.

Ретроспекция

Влязох в стаята и видях едно от момичетата на Майкъл да седи само. Седнах до нея.
- Няма за правя секс с теб. - каза тя.
- Не искам да спя с теб. Просто идвам да те видя. Не ми приличаш на обичайните курви. - и бях прав. Момичето изглеждаше съвсем невинно. Нямаше силикон и роклята й прикриваше доста повече от роклите на другите.
- Той не ме обича. Само спи с мен. - разплака се тя и ме прегърна.
- Мислех, че това ти е работата. - казах, като погалих успокоително гърба й. Определено не прозвуча мило, но сега не ми беше до това. Имах по важна работа.
- Не разбираш. Той говори само за нея. Само тя му е в главата. Винаги е била само тя. Станах такава заради него. Само, за да бъда с него, но той пак не спира да иска само нея. - разплака се още по - силно тя. Много добре осъзнавах за коя "тя" говореше момичето.
- Съжалявам за теб. На твое място бих си потърсил друга работа. - каза ѝ. Целуна я и стана. Отправи се към кухнята,където го чакаше Химена. Дано Хари да е разбрал нещо. Трябва да се отървем от тези хапчета.

Край

-Ти?- попитах. Тя се усмихна и кимна.
- Казвам се Елизабет. - усмихна се още по - широко тя. Сякаш бе станала още по - красива.
- Аз съм Дилън. - усмихнах се и ѝподадох ръката си. Тя врътна очи и вместо да поеме ръката ми, взе чашата с уиски и седна на дивана. Подсмихнах се и седнах до нея. - Е, как върви? - попитах я.
- Все още го обичам, ако това питаш. - каза тя и сведе глава надолу.
- А, той все още обича нея, нали? - попитах я,а тя кимна.
- Да, винаги е била само тя. Но не само той я обича,нали? До колкото ми разказваше Наташа, има още двама, които се борят за нея, Нали?- Наташа? Какво, по дяволите?! - Ти също я обичаш.
- Така е. - признах си. - Обичах я. Ако човек я познава добре, е невъзможно да не се влюби в нея. Но всичко е минало. Тя ме спаси. Дължа и живота си. Но вече не я обичам по този начин.
- Как спря да я обичаш? - попита ме тя.
- Нямам представа. - казах,а тя се засмя. - Ще ти дам един съвет. - казах и хванах ръцете ѝ. - Просто не се връщай там,където не си оценена. Мястото на жена като теб е в ръцете на истински мъж, а не в ръцете на човек,който го е страх да обича друг. Нищо не ти пречи просто да си тръгнеш. Ако не си щастлива,защоси тек?Елизабет, човешкия живот е прекалено кратък, за да плачем за хора, който никога няма да ни обичат. - Боже, не мога да повярвам,че това излезе от моята уста. Но просто когато видя красива жена, почвам да дрънкам глупости.
-Не е толкова лесно. - прошепна тя. - Аз... - точно преди да продължи, Майкъл нахлу в стаята.
- Вземи всичките ми хора от тук и отивай в склада,при италианците. Хим е в опасност!