Не тук

Глава 3 - Безвъзвратно влюбена.

Ивайло

- Иска ми се да ѝ взема още нещо. - с мъжете седяхме в кабинета и обсъждахме подаръците, които отново бяхме оставили за последния момент. Даниеле, не стига, че вдигна летвата с това куче, а сега остава да купиш друг мечтан подарък, за да ни закопаеш.

- Вземи едно женско и очаквайте по някое време на годината да получите изненада и двамата. - прехапах език, за да не се засмея.

- Димитре. - изръмжа предупредително.

- Ами не разбирам историята с тези кучета. Зоя не се радва на мърлявите животни по улицата.

- Зоя е педиатър, не ветеринар. Радва се на бебета, но не знам дали ще остане особено доволна ако ѝ направиш едно.

- Мисля да се придържам към шоколада и бижутата. - отказа идеята на Пламен.

- Тя както обича бижута, направо си цъфнал и завързал. - извъртях очи.

- Ти какво ще вземеш на Цвети? - много добър въпрос. Но нямам отговор.

- Една рокля. - вдигнах пръст във въздуха. - Една рокля не съм я видял да гледа. Прегледах историята на компютъра ѝ. Само бебешки неща. Колички, дрехи, шишета, залагалки. Всичко, но не и нещо за нея. - оплаках се.

- Улесних си живота откакто започнах да слушам какво ми говори. Преди месец подхвърли, че машата ѝ направила някакъв проблем. Ами готово. Маша, преса, сешоар и всичките спрейове за коса са опаковани и стоят в гардероба в гостната. Разбира се, козметиката я взех по наставления на Ванеса.

- Това е умно. - чичо Ники го посочи.

- Истината ви казвам, живота ми стана по-лесен.

- Взел съм на майка ви билети за Кабо Сан Лукас. - съобщи баща им.

- Кога ви изпращаме? - облегнах се назад.

- След рождения ден на Кали. - сви рамене. Той не беше ли на трийсет и първи май?

- Имаме уреди за прически, почивка и куче. - Пламен обобщи. - Имаме и Цвети, Ерика и Зоя, за които не сме избрали нищо.

- Ерика не започваше ли кормуване след празниците? - напомних.

- Какво пък? Веднъж живея.

- И веднъж умираш. - допълни Дими. Нищо нямаше да му стане от един скандал, тъкмо щеше да провери колко огнена може да е жена му.