Не тук

Глава 5 - В безопасност.

Ивайло

— По дяволите! — изревах като шибан ранен звяр. Гласът ми се удебели дотолкова, че и аз не го познах. Запратих чашата вода в стената, но дори не оставих на звука от счупено стъкло да стигне до мен преди всичко от бюрото да излети на пода. Обезумял. Така можех да се нарека ако исках да се приближа максимално към начина, по който се чувствах.

— Нека помислим рационално. — Вальо опита да запази самообладание. Нещо, което ми се виждаше като непостижимо и кълна се, ако ми бяха казали да се успокоя щях да извия нечий врат. Дишах тежко, дробовете ми се бяха свили и не можех да поема въздух свободно. Чист гняв се бе просмукал в тялото ми в най-интензивната си форма и ме караше да се треса от нерви. Силна мъжка ръка стисна рамото ми и цветните петна пред очите ми се размиха достатъчно, за да успея да различа лицето на чичо Николай.

— Седни тук и опитай да запазиш хладнокръвие. — каза с леден тон, а аз го послушах и се настаних до Дими тропайки нервно с крак. Ще го убия. Кълна се, щях да го убия. Само да ми паднеше в ръцете щеше да види какво е да заплашва семейството ми.

— Какво сега? Каза го кратко, точно и ясно. Завръща се заедно с проблеми.

— Трябва да държим Цвети и Крум възможно най-далеч от това. — заяви Дани. — Първо с това да започнем.

— Тя никога няма да пожелае да се раздели от мен, дори ако е за малко. — лактите ми си намериха място на коленете и забих глава в дланите си. Мисли, Ивайло, мисли. Как да обясниш на жена си, че трябва да вземе детето ви и да отиде някъде заради безопасността им? Мамицата му, дори не можех да си го представя.

О, разбирам, мило. Няма проблем, събирам ни багажа и тръгваме. — Това ли се очакваше да бъде реакцията ѝ? По-скоро щеше да поеме и някой друг куршум. Изпуфтях като парен локомотив и проклех целия му род до девето коляно. Да не съм Ивайло ако онзи не видеше какво е Ад под небето. Сърцето ми се сви в гърдите болезнено когато името, с което я наричам изскочи в ума ми и се досетих как да я отдалеча от себе си. Изключено! Нямаше да ѝ го причиня. Нямаше да мога.

— Какво ти хрумна? — Дани позна само по изражението ми.

— За нищо на света. — почти не извиках. Не, това нямаше да стане. Пълен абсурд.