Не тук

Глава 7 - Няма такъв смотаняк.

ОТПРАВЯМ СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ КЪМ IvetaStefanova0 И СОНЯ, ЧИЙТО НИКНЕЙМ, НЕ ЗНАМ (ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ ТИ ДЪЛЖА ПОЧЕРПКА). МОМИЧЕТА, АКО НЕ МЕ БЯХТЕ СПАСИЛИ ПО-РАНО ДНЕС, НЯМАШЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ ДА НАПИША ТАЗИ ГЛАВА.

САМО ВМЯТАМ, ЧЕ НЕ СЪМ РЕДАКТИРАЛА МНОГО, ЗАЩОТО БЪРЗАХ И ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ГЛАВА.

ПРЕГРЪДКИ!

Цветея

— Ей! — Зоя привлече вниманието ни с влизането си. — Нося пица. — вдигна картонената кутия в едната ѝ ръка. — Това е за теб. — остави шоколадовото яйце пред Кали и очичките ѝ светнаха.

— Благодаря.

— За теб винаги, сладур. — щипна нослето ѝ и седна до мен. — Как сте? — погъделичка Крум, но ми беше ясно към кого е отправен въпросът.

— Гладни. — отворих кутията и си взех едно парче, а момичетата последваха примера ми. — След час Пламен ще дойде да се скараме малко. — предупредих, а Ерика ме изгледа лошо.

— Няма да се карате. Ще вземем нещата ви и ще ги закараме вкъщи.

— Не мога да се нанеса у вас.

— Само докато ви намерим хубаво жилище.

— Това може да стане след месеци.

— Затова ще вземем нещата ви. — присвих очи срещу нея, а тя ме изгледа с онзи поглед, с който гледа Пламен когато майка му му затвори устата. Знаеше, че е спечелила спора и беше предоволна от този факт.

— Здравейте, момичета. — Пламен влезе като по поръчка, а жена му стана да го прегърне. — Ще вървим ли? — погледна ме несигурно.

— Да. — въздъхнах тежко и излязох навън. Двамата дойдоха след мен и се качихме в колата като през целия път си говорихме на различни теми макар и да не бях напълно в разговора.

— Здравей. — усмихнах се на Дими, който вече беше паркирал отпред.

— Здравей, цветенце. — прегърнахме се и извадих ключовете от джоба на дънковото ми яке. Качихме се горе и момчетата се захванаха да разглабят леглото на Крум докато аз и Ерика съберем моите неща.