Не тук

Глава 1 - Нов член на семейството.

Ивайло

Не можех да отделя поглед. Едно определено синьо вързопче беше мое. Мое и на Цвети. Имаше толкова много бебета там, но нашето изпъкваше измежду всички и изглеждаше като единственото. Дори не си направих труда да изтрия сълзата, която се спусна от окото ми. Бях шибан баща. Бях направил това малко същество, а момичето ми му даде живот. Моите шампиони.

- Съпругата ви се събуди. - информира ме сестрата и влезе, за да вземе нечие момиченце. Отделих се от стъклото с нежелание, че оставям сина си сам, но майка му заслужаваше не по-малко внимание. Влязох в стаята и не се изненадах когато видях цялото крю скупчено около жена ми.

- Как се чувстваш, единствена? - наведох се и поставих нежна целувка на челото ѝ.

- С почти три килограма по-лека. - засмя се уморено, но сините ѝ очи блестяха от щастие. Дано да ги е взел от нея. - Как е той?

- Спи. - загладих косата ѝ. - Ти също трябва да поспиш още.

- Не ми се спи. - поклати глава.

- Ще кажеш ли нещо? - Ерика обърна глава към Пламен.

- Устата ми хвана пяна да повтарям, че сте инати, няма повече.

- До утре ли? - вирна вежда в негова посока. Ако си мислехме, че след сватбата ще се кротнат, сега можехме само да клатим глави и да се притесняваме когато не се заяждат. Не беше като ние да сме в различно положение, но така си общуваме, очевидно.

- Хапете се сега, защото пред сина ми ще мълчите. - предупредих.

- Ругаеш като каруцар, те какво са казали? - вдигна поглед към мен.

- Ще се въздържам пред детето, любима.

- Колко часа?

- Как ги намираме само такива? - въздъхнах.

- Да раждат само мъжки ли? - засмя се чичо Николай. До някаква степен беше прав.

- Нетърпими. - поправи го Елена. - Аз ще имам дъщеря. - погали вече порасналия си корем. В кой месец беше? Шести? Можеше да е и седми, но важното в случая бе, че малкото същество вътре отказваше да се завърти и да покаже пола си. - Вече виждам как няма да спира да говори, а баща ѝ ще се моли на Бог за един ден, в който да се върне в миналото когато е била неспособна.