Ивайло
Не можех да отделя поглед. Едно определено синьо вързопче беше мое. Мое и на Цвети. Имаше толкова много бебета там, но нашето изпъкваше измежду всички и изглеждаше като единственото. Дори не си направих труда да изтрия сълзата, която се спусна от окото ми. Бях шибан баща. Бях направил това малко същество, а момичето ми му даде живот. Моите шампиони.
- Съпругата ви се събуди. - информира ме сестрата и влезе, за да вземе нечие момиченце. Отделих се от стъклото с нежелание, че оставям сина си сам, но майка му заслужаваше не по-малко внимание. Влязох в стаята и не се изненадах когато видях цялото крю скупчено около жена ми.
- Как се чувстваш, единствена? - наведох се и поставих нежна целувка на челото ѝ.
- С почти три килограма по-лека. - засмя се уморено, но сините ѝ очи блестяха от щастие. Дано да ги е взел от нея. - Как е той?
- Спи. - загладих косата ѝ. - Ти също трябва да поспиш още.
- Не ми се спи. - поклати глава.
- Ще кажеш ли нещо? - Ерика обърна глава към Пламен.
- Устата ми хвана пяна да повтарям, че сте инати, няма повече.
- До утре ли? - вирна вежда в негова посока. Ако си мислехме, че след сватбата ще се кротнат, сега можехме само да клатим глави и да се притесняваме когато не се заяждат. Не беше като ние да сме в различно положение, но така си общуваме, очевидно.
- Хапете се сега, защото пред сина ми ще мълчите. - предупредих.
- Ругаеш като каруцар, те какво са казали? - вдигна поглед към мен.
- Ще се въздържам пред детето, любима.
- Колко часа?
- Как ги намираме само такива? - въздъхнах.
- Да раждат само мъжки ли? - засмя се чичо Николай. До някаква степен беше прав.
- Нетърпими. - поправи го Елена. - Аз ще имам дъщеря. - погали вече порасналия си корем. В кой месец беше? Шести? Можеше да е и седми, но важното в случая бе, че малкото същество вътре отказваше да се завърти и да покаже пола си. - Вече виждам как няма да спира да говори, а баща ѝ ще се моли на Бог за един ден, в който да се върне в миналото когато е била неспособна.
ESTÁS LEYENDO
Не тук
RomanceКНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Щастлив финал след сватбата? Страшен виц. Може би ако не си "късметлия" като мен е истина. Иска ми се да се върна в миналото и да се ударя по главата, защото си мислех, че да я спечеля ще е най-трудното нещо. Тази ж...