Не тук

Глава 11 - Детето с лалетата.

ЗНАМ, ЗНАМ, КАЧВАНИЯТА СА БЕЗБОЖНО РАЗРЕДЕНИ, НО В СВОЯ ЗАЩИТА ЩЕ КАЖА, ЧЕ ОТ УЧИЛИЩЕ САМО ВОДЕЩА НА ИЗПРАЩАНЕТО ОСТАНА ДА МЕ НАПРАВЯТ *ЧУКА ОТ ДОЛНАТА СТРАНА НА МАСАТА*.

СЛЕД КАТО ВИ СЕ ОПЛАКАХ ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, ТОВА ВИНАГИ МЕ ЗАРЕЖДА.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Цветея

Ивайло беше странен. Цялата ми седмица беше странна и болезнена, но за цялото това нещо винях него. Той не беше човек, който лъже близките си, а да крие нещо подобно половин година ми се виждаше непосилно за него. Разхвърляните ми мисли прехвърляха държанието му към мен през последните шест месеца, но нямаше нищо, за което да се хвана. Необичайното му държание започна от най-кошмарната нощ в живота ми и продължаваше дори сега. Седяхме в хола на Дими и си говорехме, но на моменти му хвърлях по един поглед. Не мърдаше, не се включваше, не подмяташе шеги, само стоеше подпрял глава на дланта си и гледаше в една точка. В ресторанта не пожела да ми каже, а инатът ми отказваше да ми позволи да повдигна темата отново. С право, имах малко гордост все пак.

— Да го попитам ли аз? — Зоя прошепна в ухото ми, а аз поклатих глава.

— Остави го. Сам ще пожелае да сподели когато се почувства готов. — опита да каже нещо, но бебефона до Ели се обади.

— Цели два часа, някой да го отбележи. — извъртя очи и тръгна нагоре.

— Личи си на кого е кръстена. — Дани подкачи брат си, а той го изгледа на кръв.

— Какво направих сега? Някой може ли да ми каже?

— Достатъчно е да си седиш кротко. — Ерика сложи ръка върху неговата и се обърна към нас. — Миналата седмица стана в три през нощта и се върна около пет. Мисли си, че не го усетих, но два часа във фитнеса не му мръднаха. Да се чудя на собствената си глупост, че му позволих да си направи фитнес вкъщи.

— Ти радар ли имаш? — смръщи се недоволно.

— И така може да се нарече. — намигна му игриво и се ухили когато Ели влезе с Кали и Сиа.

— Имахме двама будни. Крум още спи. — кимнах когато ме извести, че малкия не се е събудил и се усмихнах на двете сладурани. Вальо взе Сиана от жена си, а Калия седна до мен. Намръщих се когато легна в скута ми. Това дете обикновено кипеше от енергия.