Глава 20 - Тайни и клюкарки.

375 36 8
                                    

АМА ДАЛИ НЕ СЕ ПОКРИХ ЗА ЕДНА СЕДМИЦА?

В СВОЯ ЗАЩИТА ЩЕ ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ЗАПОЧНАХ РЕДАКЦИЯТА НА ПЪРВАТА МИ КНИГА И, ПО ДЯВОЛИТЕ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО БЛАГОДАРЯ НА ХОРАТА, КОИТО СА МИ КАЗВАЛИ, ЧЕ МЕ Е БИВАЛО ТОГАВА, ЗАРАДИ ВАС СЕГА НАБЛЮДАВАМ ГРАДАЦИЯ В КНИГИТЕ СИ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Ивайло

— Говорихте ли? — нетърпеливият тон на Пламен ме застигна преди да съм прекрачил прага.

— Изчакай да седна де. — скастрих го и се настаних до Дани. — Честит рожден ден, братле. Още дълги години да ни тровиш нервите. — прегърнах го и го потупах по гърба.

— Такъв е плана. — засмя се. — Кажи сега. — подкани ме.

— Клюкарки. — извъртях очи. — Най-сетне проведохме великия разговор, да. Каза, че можело да изложа ситуацията пред нея и да разиграем театър, но веднага отбелязах какъв инат е. Отговори, че е съгласна с това, но щяла да склони когато стане напечено. Проблемът е, че аз държах да е далеч от всичко, когато това се случи и мисля, че ме разбра.

— Мислиш. — Дими натърти. Мислех. Трудно беше да разбереш какво се върти в главата на една жена. Кого лъжех? Беше невъзможно.

— Нямам представа какво си мисли тя, но аз знам, че няма да се откажа от нея. — заявих сериозно.

— Ние ще помогнем. — рожденикът се усмихна лукаво на собствената си идея. Сега какво го осени?

— На този главата му пак роди нещо. — въздъхна чичо му. Дани не се славеше с невероятните си идеи когато опираше до жени. При него всичко, което можеше да се обърка, се объркваше, но някак винаги успяваше да постигне целта си. "Мисията се провали успешно" бяха думите му когато Ванеса каза "Да" на предложението му за брак, без да знае, че в последния момент бе помислил, че е изгубил пръстена. — Кажи, голямо момче, какво ти хрумна?

— Довечера ще ви съберем вкъщи, нали така? — всички кимнахме, а той продължи. — Бравата на една от гостните е развалена, все забравям да я сменя. Ще оставите Крум там и случайно ще се заключите когато отидете да го проверите. Подготви си прочувствена реч, жените го харесват.

— Нямаме развалена брава. — жена му се намръщи с влизането си.

— Това не е нужно всички да го знаят. — придърпа я в прегръдка когато седна до него. — Ти защо подслушваш?

Не тук Where stories live. Discover now