Не тук

Глава 24 - Тези жени ще са нашия край.

ОПРАВДАНИЯ, ЧЕ НЕ КАЧИХ ЕДНА СЕДМИЦА - БОЛ, НО ИСТИНАТА Е, ЧЕ ОСТАНАХА ШЕСТ ГЛАВИ И НЯМАМ ГРАМ ЖЕЛАНИЕ ДА ЗАВЪРША ТАЗИ КНИГА.

ПРИВЪРЗАХ СЕ ТВЪРДЕ МНОГО КЪМ ТЯХ И НИКАК, АМА НИКАК НЕ МИ СЕ МИСЛИ ЗА ФИНАЛА, КОЙТО ЛЕТИ КЪМ НАС С БЯСНА СКОРОСТ.

ВСЕ ПАК НОВА ГЛАВА ИМА И ВИ ОСТАВЯМ С НЕЯ!

ПРЕГРЪДКИ!

Цветея

— Давай бе! Давай, твойта майка де'еба, балерината ти де'еба! — сковах се на прага когато чух мъжете да викат.

— Пас! Пас, майка ти сбръчкана, пас! — продължих към кухнята, без дори да си помислям да погледна към всекидневната.

— Подай бе, палячо! Открит е!

— Здравейте. — усмихнах се на момичетата.

— Гооооол! — груповият вик ни накара да се засмеем и да поклатим глави.

— Кафе? — попита Ерика и не дочака отговор, а направо се завъртя към кафемашината и я включи.

— Може едно. — отговорих когато ми подаде чашата.

Пламен влезе и извади цял стек бири от хладилника. Усмихна се извинително на съпругата си и залепи бърза целувка на бузата ѝ.

— Обичам те. — целуна я отново и излезе.

— Глупчо. — ухили се.

— Ама му позволяваш да събира мъжете у вас, за да гледат мач. Аз още не съм казала на Вальо, че знам как унищожиха остъклената стена в хола, последния път когато се събраха.

— Какво са направили? — ченето ми увисна докато мигах глуповато насреща ѝ.

— Унищожиха ми прозорците. Мисли си, че не съм видяла, но чакам момента да му го върна тъпкано.

— Смешник! Пълен идиот! Синът ми рита по-добре от теб! — разпознах гласа на любимия си.

— Ще запишем детето на футбол, само ако то пожелае, казах! — извиках в отговор, но такъв не получих. Умен ход.

— Опасна си. — Зоя поклати глава.

— Само този футбол бълнува. Каквото каже Крум, това ще спортува. Може да иска карате, може да иска народни танци, той сам ще си избере. — свих рамене. — Кога е ставало това? — върнах се към покушението над дома на Ели.