Не тук

Глава 21 - Намръщен рошльо.

ВТОРИ ПЪТ ГО ПРАВЯ ТОЗИ НОМЕР, ДА ВИ ДЪРЖА БЕЗ ГЛАВА ПЕТ ДНИ И АКО ГО НАПРАВЯ ЗА ТРЕТИ ПОРЕДЕН, ЛИЧНО ЩЕ СЕ НАРИТАМ.
ТОЛКОВА СЪМ НЕРЕДОВНА, ЧЕ ЩЕ ЗАПОЧНА ДА СЛАГАМ "ДОСЕГА В "НЕ ТУК"..." ЗА ДА ВИ НАПОМНЯМ КАКВО ЧЕТЕТЕ, ЗАЩОТО НАКРАЯ ЩЕ ЗАБРАВИТЕ.

СЛЕД КАТО ВИ СЕ ОПЛАКАХ ОТ САМАТА СЕБЕ СИ, НАИСТИНА ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ГЛАВА (ТИ ДА ВИДИШ, ТАКАВА ИМА) И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Ивайло

Погледите на Пламен и Вальо проследиха нещо зад мен и поклатих глава към тях, вместо да попитам.

- Момичетата се показаха колкото да ни проверят. - големият отговори на безмълвния ми въпрос. Хитра усмивка изпълзя на лицето ми.

- Страшни говеда сте, само да отбележа. - чичо Николай се включи. Дори да беше прав, доставяше ми странно задоволство да я дразня, а тя откликваше веднага. Като в добрите, стари времена.

- Но се получава.

- Но я изнервяш. - захапа ме.

- Ако ѝ бях безразличен, това нямаше да е така. - замълча след аргумента ми и след няколко секунди кимна леко.

- И това е така. Но не знам какво ще постигнеш като ѝ отговаряш с половин уста, освен да си чешеш егото. - вирна вежда.

- Това е, за да не се усъмни. Ако я погледна и за миг в очите, ще разбере всичко. Пред нея съм отворена книга. - въздъхнах паралелно със звука от звънеца.

- Това сигурно са родителите на Ванеса. - Дани предположи и отиде да отвори.

Само след секунди, в периферието ми профуча нечий силует и Красимир се изправи, за да улови дъщеря си в прегръдка.

- Малкото ми момиченце дойде да ме види ли? - по изражението му си личеше, че не го е очаквал.

- Голямото също. - Кремена влезе, рамо до рамо с Дани.

- Братовчеде, честит рожден ден, да си ми жив и здрав, много щастлив, да слушаш жена си, след време и децата. И да си останеш същия намръщен рошльо. - разроши косата му, а той се отдръпна от нея и се нацупи.