Не тук

Епилог

ЧЕСТНО КАЗАНО, МАЛКО МИ ТЕЖИ ДА ГО КАЖА, НО ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СИ ВЗЕМЕМ ДОВИЖДАНЕ С ЦВЕТИ И ИВО.

ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ЗАЩО Е ПЕСЕНТА ОТГОРЕ, В ПРОЦЕС НА ЧЕТЕНЕ, А В БЛАГОДАРНОСТИТЕ МОЖЕ ДА НАУЧИТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НОВАТА ИСТОРИЯ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Цветея
*8 месеца по-късно*

— Егати смотаняка! — възкликнах възмутено, привличайки погледите на плажуващите, в близост до нас.

Сега ако момчетата не наостреха слух, за да хванат всичко, името ми да не беше Цветея.

— Изчакай само да се обърна и продължи. — Ванеса се изправи и нагласи облегалката на шезлонга, за да не е в напълно легнало положение и седна на него, този път, облягайки гръб, за да изравни тена си. — Слушам те. — нахлупи слънчевите си очила и плажната шапка.

Хвърлих поглед към мъжете, които стояха зад нас, под чадъра, сакън да не слънчасат, но те бяха твърде заети с Крум, Сиана, Борис и Иван-Александър и ставаха на разногледи, защото имаха отговорната задача, да гледат зяпачите ни, на кръв.

— Няма нищо за казване. — Вики сви рамене и обви устни около черната сламка. — Не съм давала достатъчно за връзката ни.

— Той ли ти го каза? — Зоя зяпна насреща ѝ.

Този имаше спешна нужда от един здрав бой.

— И без това вече е в миналото. — остави коктейла си на масичката, до нея.

— Да не би да има някой нов? — изправих се, за да я виждам по-добре и малка, издайническа усмивка пропълзя на лицето ѝ.

— Може би има интересни попълнения. — подсмихна се леко и предпазливо провери дали господата, зад нас, ни слушат. — Но още сме на втора случайна среща. А и този крещи, че е проблем. Не е мой тип.

— Това го пяхме до една. Преди да се усетим, с Ванеса, Зоя и Цвети седяхме в задния двор на чичо ти и леля ти и се червяхме под погледите на тези, зад нас. Само казвам.

— Абе, казвам ви, че е проблем. Че е интересен, интересен е, но е гларус.

— И как прецени, че е гларус? — настоя Ели.

— Аз винаги познавам гларусите. — заяви спокойно.

— Още си малка.