Не тук

Глава 9 - Спри да дуднеш.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК ВИ ЖЕЛАЯ МНОГО, МНОГО, МНОГО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ И ЛЮБОВ!

ОСТАВЯМ ВИ С ТАЗИ ГЛАВА, КОЯТО ИЗЛЕЗЕ МАЛКО ПО-КРАТКА ОТ ОСТАНАЛИТЕ, ЗА КОЕТО СЪЖАЛЯВАМ, НО СЕ НАДЯВАМ ВСЕ ПАК ДА ВИ ХАРЕСА.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Ивайло

— Мама да не разбира. — Пламен постави пръст пред устните си, а Калия кимна с най-сериозното изражение, на което беше способна и баща ѝ сложи кексчето пред нея.

— Преди малко сладолед, сега кексче. — Цвети изцъка с фалшив укор. — Много сладко стана, не мислите ли?

— Издъни кофата. — изпуфтя малката и го остави обратно на плота преди да е успяла да отхапе.

— Довечера ще изядеш само една бисквитка от тези, които ти даде леля ти и то само при условие, че си се нахранила преди това. — направи компромис, а бръмбарът кимна с голяма усмивка.

— Само една бисквитка от тези на Елена е непосилна задача. — баща ѝ направи опит да я защити.

— А да кажа на мама? — вирна вежда в негова посока, а Кали го сръчка с пръст.

— Недей да разваляш споразумението. Утре ще ям повече. — скастри го, а аз едва се държах да не се изсмея. Това дете си беше направило сметката за седмица напред и знаеше точно кога и какво да си поиска.

— Млъквам.

— Умно решение. — поздравих го.

Кали успешно изяде кексчето скришом от майка си и след като Ерика и Цвети приспаха децата дойде време да вървим.

— Ние имаме малко работа. — Цвети тръгна към вратата, за да се обуе, а Пламен ме изгледа питащо.

— Ще се приберем докато станат. — казах просто и тръгнах след нея. — Трябва да ти купим кола. — опитах да започна докато пътуваме.

— Гледай си работата. — отсече. Мамка му, това щеше да е трудно.

— Цвети, имаш книжка. Возила си ме и си добър шофьор.

— Добре.

— Още по-добре ще е ако имаш кола.