Не тук

Глава 27 - И хаосът има ред.

Ивайло

— Сигурен ли си?

— Казвам ти, Велян няма златни зъби. — просъска.

— По дяволите! — изпсувах под нос.

— Какъв е проблемът? — Пламен дойде до нас.

Какъв ли? Шибаното копеле до нас не беше Велян! По дяволите, как само ни бе изпързалял.

— Това не е Велян. — затегнах челюст, а очите на приятеля ми се изцъклиха.

— Какви ги плещите? — шокът пропи в гласа му.

— Да вървим. — каза тъст му и се запъти към вратата, а ние го последвахме.

— Сега какво? — вдигнах ръце до себе си и ги отпуснах шумно до тялото си.

— Какво стана вътре? — чичо Николай застана пред мен.

Какво ли не стана?

— Това ще го обсъдим, но не тук. — Добромир ме прекъсна преди да съм отговорил уста. — Хайде.

— Това е пълно безумие! Пълно безумие! — мърморех през целия път, а кокалчетата ми побеляха от стискането на волана. Кожата скърцаше под натиска на пръстите ми и щях да си счупя някой зъб ако не отпуснех челюст скоро. Гневът клокочеше в мен, предизвиквайки желание да изпотроша всичко около мен, без значение дали са предмети или хора. — Леко бе, малоумен! — набих спирачки на входа на паркинга, а когато онзи удари клаксона, нервите ми ме предадоха.

Излязох от колата и изкарах онзи от неговата, а той вече не ми изглеждаше толкова смел.

— Този клаксон се използва когато не си виновен ти и когато се опитваш да си качиш проститутка, защото идиот като теб не може да свали и най-простата жена. — проскърцах със зъби докато го държа за яката и първия юмрук се стовари в лицето му, изпращайки го на земята.

— Ивайло! — чичо Николай застана пред мен. — Влизай вътре, Дими паркирай и неговата кола и ела при нас. — силната му длан ме избута покрай копелето, което се качи в колата си и отпраши, осъзнал на кой опита да се прави на интересен.

Качихме се в кабинета, а аз започнах да обикалям, за да сваля поне малко от адреналина, но това така и не ставаше. Дими се качи минути след нас и Добромир реши да премине към темата.