Не тук

Глава 8 - Невъзможни женски.

Цветея

— Здравей. — Иво се усмихна леко когато влязох.

— Пак ли си тук? — отсякох грубо. Не трябваше да се държа така, но не успях да стисна зъби навреме, мамка му.

— Цвети, не всичко е както изглежда. — болката в очите му само засили недоумението, което се просмука в мен след думите му. Възможно ли беше да се разкайва? Цветея, дръж се на ниво, глупачке! Този мъж кръщеше "проблем" от първата ви среща, не си ли научи урока?

— Какво трябва да означава това? — смръщих вежди.

— Како Цветиии. — долових гласът на Кали и малката ѝ ръчичка ме побутна. Сънят се разми с отварянето на очите ми, а първоначалното объркване се изпари след десетина секунди. Всичко това беше сън, а реалността си стоеше на мястото и чакаше да ми забие шамарите за днес. Първият - Ивайло не го болеше и съзнанието ми се опитваше да ми дава безпочвени надежди. Да върви и то по дяволите заедно с всички игрички на съдбата.

— Будна съм, буболече. — измрънках. — Ставам.

— Бате Иво е долу с Крум. — имах си хас да не е. 

— Хайде, след малко идвам. Бате ти Иво няма да избяга.

— На мен ми се струва, че ти бягаш от него.  — сложи ръце на кръста си и ме изгледа с вирната вежда. Боже, ако не знаех цялата им история, никога нямаше да кажа, че не е биологична дъщеря на Пламен и Ерика.

— Чупка, бръмбар. — нацупих устни и смръщих вежди, а тя излезе от стаята с доволна усмивка. Ей, Богу, това дете беше веднъж на милион, нямаше две мнения по въпроса.

Оправих се и слязох, като разбира се, сърцето ми не пропусна да заблъска в гръдния ми кош когато преплетох поглед с този на Ивайло. Проклет предател! Само разсъдъкът ми беше на моя страна и сега както обикновено крещеше с все сила да избягвам очен и какъвто и да било друг контакт.

— Добро утро. — поздрави. И отбягването на разговори замина на боклука при парченцата от сърцето ми, които бяха твърде мънички, за да ги залепя.

— Добро утро. — отвърнах вяло преди да сложа капсулата и да натисна бутона за късо кафе. Машината започна да бръмчи и тъмната напитка изтече в чашата.