ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ! ПОЗНАЙТЕ КОЙ НЕ ЧАКА ПЕТ ДНИ, ЗА ДА НАПИШЕ НОВА ГЛАВА! ТОЧНО ТАКА! АЗ!
ОСТАВЯМ ВИ С ТЕЗИ СЛАДУРИ ЗА ЛЕКА НОЩ ИЛИ ЗА СУТРЕШНОТО КАФЕ УТРЕ.
ПРЕГРЪЩАМ ВИ!
Цветея
Много пъти си бях казвала, че съдбата се подиграва с мен, но това... Това не беше просто подигравка, а жив шамар. Лежах в едно легло с Ивайло и се гледахме в очите без да си обелваме и думичка. Неколкократно бях опитала да отместя очи, но нещо ги държеше приковани в неговите като с магнит. Черни като катран, можех да се огледам в тях, дори щях да се закълна, че виждах и собствената си болка ако не се бях събудила току-що. Поредните игрички на все още спящият ми мозък.
- Добро утро. - продума с дрезгавия си сутрешен глас и спокойствие все едно не го бях хванала да ме наблюдава докато спя.
- Добро. - прозях се и опънах ръце над главата си в опит да събудя крайниците си. В периферието ми попадна движение между нас и сведох поглед към виновника да нощувам в една стая с Ивайло. - Ей, киселяко. - придърпах Крум към себе си и целунах бузката му. Иво повтори същото с другата, но нашият прекрасен синковец само с намръщеното си личице ни казваше, че и днес няма да сме на кеф. - Ох, тези зъбчета, измъчиха ни всички. - скрих нос в шията му вдишвайки от прекрасния аромат на детенцето си. Нямаше втори такъв.
- Тата. - протегна малките си ръчички към баща си, а той взе едната му и целуна всяко пръстче.
- Да, тате. Кажи мама. Мамо. - сините очички на мъника го гледаха любопитно. - Мамо. Хайде, тате. Мамо. - колкото и да го повтаряше нямаше да стане така. Бях му изброявала членовете на семейството безброй пъти, а той сам щеше да си избере какво и кога да каже. Поклатих глава с усмивка и посегнах да отметна завивката от себе си, но ръката ми замръзна във въздуха и погледнах Ивайло невярващо.
- Мама. - Крум ми се нахили още повече когато видя изражението ми.
- Да, мамо. - наведох се и нацелувах цялото му личице докато той се смееш сладко. - Ох, на мама.
- Върви да се оправиш преди да е станал народът. След теб ще мина и аз.
- Къщата е с две бани. - опонирах, а той вирна вежда.
YOU ARE READING
Не тук
RomanceКНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Щастлив финал след сватбата? Страшен виц. Може би ако не си "късметлия" като мен е истина. Иска ми се да се върна в миналото и да се ударя по главата, защото си мислех, че да я спечеля ще е най-трудното нещо. Тази ж...