Не тук

Глава 25 - Всички си го мислим!

ЖИВА СЪМ!
ЖИВА СЪМ И СЪМ ТУК С ГЛАВА, КОЯТО Е ПО-ДЪЛГА ОТ ОБИЧАЙНОТО!

ОТБЕЛЯЗВАМ И ТУК, В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ СТЕ РАЗБРАЛИ.
ИМАМ ФЕЙСБУК ГРУПА!
ЛИНК ОСТАВЯМ ТУК, МОЖЕ ДА ГО НАМЕРИТЕ И В ПРОФИЛА МИ!
https://www.facebook.com/groups/773130483680248/?ref=share

А СЕГА ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ГЛАВА.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ И ОТИВАМ ДА СЕ СКРИЯ!

Ивайло

- Не мога да повярвам, че наистина се сбихте! - бесният вик на Ерика напрегна дори тези в Орландовци.

- Не мога да повярвам, че дори за миг се усъмни в предупреждението ми. Казах ти, като цивилизован човек, да отидеш и да му излееш шибания коктейл на главата. - Пламен отвърна мрачно и остави ключовете, за колата му, на холната масичка, сядайки на дивана на родителите си.

- Защото това е най-цивилизованата реакция когато някой те почерпи, така ли?

- Беше по-добре за физиономията му, но ти избра трудния начин. И в крайна сметка съдържанието на чашата оказа ли се на главата му? Оказа се. Можеше да мине и без синьо око ако ме беше послушала.

- Да те послушам? - вирна вежда.

- Де да бяха минали само със синьо око. - Ели изгледа Вальо на кръв.

- Онзи те зяпаше цял шибан час! - повиши тон отбранително.

- И ти го ступа!

- Ами, да. - кимна спокойно.

- Ти пък можеше да се намесиш, говедо такова. - Зоя сръчка Дими, с лакът в ребрата.

- Че той отстрани ли гледа? - чичо Ники се засмя.

- По-зле. - изцъка с език. - Засне го на телефона си.

- Прати ми го. - каза просто, с което си заслужи удар по рамото, от жена му.

- Синовете ти избиха народа, а ти ги подстрекаваш. - скастри го.

- Не ги подстрекавам, тези неща си ги съхранявам и някой ден ще ги дам на внуците. Ей, така, да видят техните родители колко са били сдържани на младини.