Не тук

Глава 4 - Липсвах ли ви?

ЗДРАВЕЙТЕ, МИЛИ МОИ! ТАЗИ ГЛАВА Е НАЧАЛОТО НА НЕЩО ГОЛЯМО ИИИ... МИСЛЯ, ЧЕ ЗАГЛАВИЕТО СИ КАЗВА. ОЧАКВАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, А АЗ ОТИВАМ ДА СЕ СКРИЯ.

ПРЕГРЪДКИ!

Цветея

Коледа беше любим мой празник. Като дете заради подаръците, а сега защото бях с близките си. Родителите на всички ни бяха дошли в София за празниците и планът беше всеки да обядва със семейството си, а вечерта да се съберем при семейство Андрееви. Те бяха станали втори майка и баща за всички ни и никой от нас не можеше да си представи живота ни без тях.

— Ммм. — избуботих когато чух Крум да мрънка и бутнах Ивайло обръщайки се на другата страна. Тази нощ бях ставала четири пъти и нямаше да го направя за пети, дори да ми се плащаше.

— Детето е будно. — измърмори сънено на свой ред. Единствения отговор, който получи бе, че издърпах завивката от него и се увих хубаво, а след това до слуха ми стигна въздишка миг преди матрака да изгуби тежестта му. Хайде, татенце, като много знаеш да правиш деца, така ще е. Въртях се близо половин час преди да се откажа от опитите да заспя отново и станах завличайки се към банята. Когато бях напълно готова слязох долу, а Иво буташе количката на малкия, за да се успокои. По-скоро кракът му я буташе, а той лежеше на дивана някъде между съзнанието и шестия си сън.

— Добро утро, мили мои. — гласът ми го сепна и ме изгледа на кръв. — Днес ще се гледате само двамата, имам да готвя. — обявих и взех Крум от количката, за да го нахраня. Когато приключи го върнах на баща му и започнах приготовления. Гергана и Васил не бяха капризни хора, нито пък нашите. Беше хубаво, че Ивайло се разбира с родителите ми, а аз с неговите, защото иначе не виждах нещата в добра светлина. Като се знаех колко умея да си подбирам думите, само това ми липсваше.

...

— Добър вечер! — поздравих когато чичо Ники ни отвори. Кали седеше в ръцете му ухилена до уши, в новата си червена рокля, а очите ѝ грейнаха когато видя всички торби.

— Весела Коледа, принцесо. — Иво се наведе и целуна бузата ѝ.

— И на теб, сине. — чичо Николай поклати глава, а аз се разсмях.

— Весела Коледа, чичо Ники. — целунах неговата буза и щипнах нослето на Кали.

— Още ме бива. — изгледа Ивайло високомерно и му намигна. — Но от мен да мине, няма да ти я крада. Влизайте, деца. — отмести се от вратата и се запътихме към трапезарията заедно. Поздравихме се с тези, които бяха дошли, а аз отидох в кухнята, за да видя дали жените имат нужда от помощ.