Глава 18 - Всичко беше лъжа.

336 42 3
                                    

ЗАБАВИХ ТАЗИ ГЛАВА ПОВЕЧЕ ОТ ОЧАКВАНОТО, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е ДЪЛГА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА ВЕДНЪЖ НА ВИСОКОСНА ГОДИНА.

ОЧАКВАМ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ЗА ТОВА КАКВО ПРЕДСТОИ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Пламен

— Пламене! — Ерика извика уплашено. Колата на Ивайло се вряза в мантинелата, а жената до мен изпищя, покривайки лицето си с ръце. По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Набих спирачки и изхвърчах от колата. Зад мен спряха момчетата и всички дотичаха. Аз и Дани изкарахме Иво от автомобила, а той все още бе в съзнание, което свали поне малко от напрежението ми. Кого лъжех? Бях толкова изплашен, че не знаех какво правя.

— Шибаната врата не се отваря! — извърнах се към Дими, който беше от страната на Цвети и изрита гумата. Седнах на седалката на шофьора и се пресегнах през нея. Разтреперих се целия когато видях кървящата рана на челото ѝ, но съумях да отворя и откопчая колана, за да я извади.

— Внимавай! — предупредих и видях страха изписан по лицето му когато забеляза кървавата диря спускаща се от линията на косата ѝ. Боже, щях да припадна.

— Линейката идва насам. — Ерика дотича при нас и се сгуши в мен. Обвих я с ръце и започнах да галя косата ѝ успокояващо макар аз самият да исках да се разцивря в този момент.

Това можеше да бъде само и единствено капан на Велян. Дори онзи да бе карал толкова безобразно, щеше да спре, най-малко, за да провери дали има пострадали.

Преместих очи към чичо и баща ми и само с погледи разбрахме, че си мислим за едно и също. Кимнахме си и двамата се качиха в една от колите, а Дими и Вальо потеглиха с друга, за да проверят онова място.

Всяка секунда, в която не чувах сирените, скъсяваше живота ми. Не можех да взема адекватно решение, за първи път в живота си се чувствах толкова безсилен. Всички спомени за болката, през която преминахме едва преди година, оживяха в главата ми и събудиха онова побесняло чудовище, което мислех, че съм приспал. Вече наистина ми писна от Велян и може би бе време да се оставим да ни води гнева.

Ивайло

— Готов сте. Имате късмет, че сте се разминали само с драскотини. — сестрата уви китката ми в бинт и излезе.

Не тук Onde histórias criam vida. Descubra agora