Не тук

Глава 12 - Имам нужда от услуга.

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, МИЛИ МОИ. ТОЗИ ПЪТ НЕ ЧАКАХ СЕДМИЦА, ЗА ДА КАЧА ИИИ С РИСК ДА МЕ УБИЕТЕ ЩЕ КАЖА, ЧЕ ГЛАВАТА НАПИСАХ ОЩЕ СНОЩИ, НО БЯХ ТВЪРДЕ УМОРЕНА, ЗА ДА Я ПРЕГЛЕДАМ ЗА ГРЕШКИ И ЗАТОВА КАЧВАМ СЕГА.

ОСТАВЯМ ВИ С НАШИТЕ ЛУДЕТИНИ И ОТИВАМ ДА КОМЕНТИРАМ НА ЕДНА СПЕЦИАЛНА ДАМА, ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЩЕ МИ СЧУПИ ПРЪСТЧЕТАТА.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Ивайло

— Всички ли са на линия? — чичо Красимир влезе в завидно добро настроение.

— Почти. — Пламен още го нямаше, а това ми бъркаше в здравето. Ами ако беше станало нещо?

— Стягай се, просто се е успал. — Дани ме скастри.

— Как си? — въздъхна и седна на мястото на брат си. Не гледаше мен докато задаваше въпроса си, но на всички ни беше ясно към кого е отправен.

— Бутам някак. — свих рамене. Близо две седмици в агония, но се чувстваха като два месеца.

— Този ентусиазъм да усещам. — гласът му излезе пропит с ирония. — Да не ми изпаднеш в някоя депресия, защото при Ники може да минава, но аз нямам намерение да ви дондуркам. — Красимир Андреев не бе дипломатичен като брат си. Далеч не беше толкова търпелив, в него гореше огън, който често мяташе по останалите, а единствените хора които можеха да го поберат обратно в кожата му носеха имената Кремена и Виктория. Не мисля, че имаше човек на тази земя, който да има смелостта да го ядоса ако дъщеря му или жена му не са наоколо.

— Тук съм, съжалявам. — Пламен влетя в кабинета.

— Всичко наред ли е? — на лицето на чичо му се изписа загриженост.

— Уж да. — това "уж" ме накара да впия поглед в него и нямаше нужда да го питам нищо, защото сам продължи. — На малкия му избива зъбче и цяла нощ е будил Цвети. Ерика щеше да ѝ скочи на бой като чу, че иска да отидат другаде, за да не ни притеснява и половин час ми отиде в спорове.

— Разубедихте ли я? — паниката се настаняваше в мен бавно като лъв приближаващ плячката си, а в случая жертвата беше здравият ми разум. Погледът му издаде колко бе напрегнат още от сутринта и всичко щеше да го дразни днес.

— Ако не бях, нямаше да съм тук, по дяволите. Директно ѝ заявих, че ще я заключа в дома ни, но няма да позволя да излезе от там. — притеснението започна да ме напуска малко по малко, но нямаше да изчезне напълно докато не пратех Велян три метра под земята.