ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, МИЛИ МОИ. ТОЗИ ПЪТ НЕ ЧАКАХ СЕДМИЦА, ЗА ДА КАЧА ИИИ С РИСК ДА МЕ УБИЕТЕ ЩЕ КАЖА, ЧЕ ГЛАВАТА НАПИСАХ ОЩЕ СНОЩИ, НО БЯХ ТВЪРДЕ УМОРЕНА, ЗА ДА Я ПРЕГЛЕДАМ ЗА ГРЕШКИ И ЗАТОВА КАЧВАМ СЕГА.
ОСТАВЯМ ВИ С НАШИТЕ ЛУДЕТИНИ И ОТИВАМ ДА КОМЕНТИРАМ НА ЕДНА СПЕЦИАЛНА ДАМА, ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЩЕ МИ СЧУПИ ПРЪСТЧЕТАТА.
ПРЕГРЪЩАМ ВИ!
Ивайло
— Всички ли са на линия? — чичо Красимир влезе в завидно добро настроение.
— Почти. — Пламен още го нямаше, а това ми бъркаше в здравето. Ами ако беше станало нещо?
— Стягай се, просто се е успал. — Дани ме скастри.
— Как си? — въздъхна и седна на мястото на брат си. Не гледаше мен докато задаваше въпроса си, но на всички ни беше ясно към кого е отправен.
— Бутам някак. — свих рамене. Близо две седмици в агония, но се чувстваха като два месеца.
— Този ентусиазъм да усещам. — гласът му излезе пропит с ирония. — Да не ми изпаднеш в някоя депресия, защото при Ники може да минава, но аз нямам намерение да ви дондуркам. — Красимир Андреев не бе дипломатичен като брат си. Далеч не беше толкова търпелив, в него гореше огън, който често мяташе по останалите, а единствените хора които можеха да го поберат обратно в кожата му носеха имената Кремена и Виктория. Не мисля, че имаше човек на тази земя, който да има смелостта да го ядоса ако дъщеря му или жена му не са наоколо.
— Тук съм, съжалявам. — Пламен влетя в кабинета.
— Всичко наред ли е? — на лицето на чичо му се изписа загриженост.
— Уж да. — това "уж" ме накара да впия поглед в него и нямаше нужда да го питам нищо, защото сам продължи. — На малкия му избива зъбче и цяла нощ е будил Цвети. Ерика щеше да ѝ скочи на бой като чу, че иска да отидат другаде, за да не ни притеснява и половин час ми отиде в спорове.
— Разубедихте ли я? — паниката се настаняваше в мен бавно като лъв приближаващ плячката си, а в случая жертвата беше здравият ми разум. Погледът му издаде колко бе напрегнат още от сутринта и всичко щеше да го дразни днес.
— Ако не бях, нямаше да съм тук, по дяволите. Директно ѝ заявих, че ще я заключа в дома ни, но няма да позволя да излезе от там. — притеснението започна да ме напуска малко по малко, но нямаше да изчезне напълно докато не пратех Велян три метра под земята.
YOU ARE READING
Не тук
RomanceКНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Щастлив финал след сватбата? Страшен виц. Може би ако не си "късметлия" като мен е истина. Иска ми се да се върна в миналото и да се ударя по главата, защото си мислех, че да я спечеля ще е най-трудното нещо. Тази ж...