Не тук

Глава 16 - От опит глава не боли.

ТАЗИ ГЛАВА ДОСТИГА ДО ВАС СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ГОСПОДИНА ПО АНГЛИЙСКИ, КОЙТО НИ ОСТАВИ ДА БЕЗДЕЙСТВАМЕ ЦЕЛИ ТРИ ЧАСА. ОБИЧАМ ТОЗИ ЧОВЕК!

Е, СЕГА Е ВРЕМЕ ДА ВИ ОСТАВЯ С ТАЗИ ГЛАВА И ДА СЕ ПОКРИЯ, ХИХИ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Цветея

Единственото нещо, което се чуваше в тишината беше подсмърчането ми и щурците. Градинските лампи хвърляха слаба светлина до нас, но виждах изтерзаното изражение на Ивайло много добре.

— Съжалявам, само те тормозя още повече с това непрестанно плакане. — изтрих сълзите си, но на тяхно място веднага се спуснаха нови. Не можех да ги спра. Исках, но се лееха от очите ми вече часове наред и не пресъхваха.

— Не се безпокой, като ги задържаш само ще стане по-зле. — гласът му излезе натежал от скръб. — Пийни малко, ще се обезводниш така. — поднесе чашата вода към мен без да ми оставя възможност да откажа. Треперещата ми ръка я пое от него и надигнах, но успях да отпия едва три глътки преди да я оставя обратно на масичката. — После ще хапнеш нещо.

— Коремът ми е на възел, не мога дори да мисля за храна.

— Цвети, моля те. — поклатих глава в знак на отрицателен отговор.

— И аз те моля, не ме карай. В главата ми непрестанно минават всякакви мисли и са ме стиснали за гърлото. — гласът ми се разлюля.

— И на мен. И на мен ми пречат да си поема нормална глътка въздух. Цвети, тази неизвестност може да ни убива сега, с живота си ще платя ако трябва, но ще го върна вкъщи. — приведе се към мен и сложи ръка върху моята. За пореден път потънах в черните му очи сякаш винаги съм имала специално място там и не съм го губила. Но бях.

— Повече не го казвай. — прошепнах, а той свъси вежди неразбиращо и се наложи да поясня. — Никога повече не ми напомняй, че животът ти е под въпрос всяка минута. — думите ми излязоха тихи, почти като издихание, но ме беше чул. Можех да го прочета само по омекването на чертите на лицето му.

— Няма. Ако се наложи ще драпам със зъби и нокти, но докато ви има вас двамата, ще се боря.