Не тук

Глава 14 - Искам да прегърна детенцето си.

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ! ТУК СЪМ С ЕДНА НАСИТЕНА С ЕМОЦИИ ГЛАВА И ВИ СЪОБЩАВАМ, ЧЕ ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО МОЖЕМ ДА ОТКРИЕМ РЕВ ПАРТИТО!

ОСТАВЯМ ВИ С ТАЗИ ГЛАВА И ОТИВАМ ДА СЕ СКРИЯ, ЗАЩОТО... АБЕ, ИМА СИ НУЖДА.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Цветея

— Добре, Силве, няма проблем. — успокоих я докато записвах в тетрадката. — Днес отворих, свободен ми е деня, просто ще пиша останалите часове за следобед.

— Момиче, ти си моето спасение!

— Винаги за теб. Целувки. — засмях се и затворих. — Другата седмица сестрата на Силвия има сватба и е подивяла вчера на пробната прическа. Била е жив кошмар и имаме седем клиентки за сутринта. — съобщих на Ерика.

— Припомни ми коя беше тя? — погледна ме извинително.

— Старата гримьорка.

— О, да! Спомних си я. — кимна.

— Двете ще направите грима, аз ще видя как ще смогна с косите. Сладурче, ела да видя боята. — махнах на момичето, а тя стана от дивана. Развих фолиото и беше готова. — Седни да ти измия косата. — посочих с поглед и се извърнах обратно към Ерика. — Имаме да направим булката, Силвия, сестрата на младоженеца, която също така е шаферка, майките и другите две шаферки.

— Ще смогнем, не се безпокой.

— Аз знам, че ще смогнем. — казах и настроих водата. — След като приключите, хващате машите и започвате да навивате, няма как.

— На вашите заповеди, шефе. — засмя се и през вратата влязоха Ели и Вальо.

— Здравейте. Какво правите тук? — усмихнах се и нанесох шампоан на вече русата коса на клиентката.

— С Вальо намерихме помещение и ще работя точно срещу вас. — изписка щастливо, а аз и Ерика извикахме в един глас. Двете снахи на Андрееви се прегърнаха, а аз подадох ръка към Вальо и се здрависахме.

— Ужасна си. — изгледа ме на кръв и взе една от хавлиените кърпи на рафта зад мен изтривайки ръката си докато аз се смеех.

— Мокра ли беше? — Ели се засмя.

— Нее. — стрелнах поглед към главата на момичето, а то се изкикоти. Измих косата ѝ и я изсуших, а след като веднъж си тръгна седнах на диванчето до останалите.