Не тук

Глава 28 - Не го правя за първи път.

Ивайло
*1 месец по-късно*

— Стягай се бе, балък. — Вальо ме удари по рамото, а аз се обърнах и го изгледах на кръв.

— Извинявай много, но Пламен ли изпусна кутийката, с треперещите си ръце? — не скрих доволното си изражение когато стисна устни в права линия и присви очи срещу мен. Приличаше на емотикон.

— Туше. — Дани се засмя.

— Ти почти я изгуби! — напомни докато същевременно излизаше от ситуацията с подигравките, които щяха да завалят към него.

Ели винаги се шегуваше с това когато ѝ се отвореше възможност. И въпреки всичко, тези моменти, освен, че не се помнеха с лошо, всъщност бяха любимите на момичетата.

Как Дани бе помисли, че е изгубил пръстена. Вальо, който от притеснение изпусна кутийката. Пламен до последно се чудеше дали изобщо да действа, а аз се бях спънал на пътеката, на плажа, непосредствено преди да слезем в пясъка и да я отведа до мястото където ѝ предложих брак. Първия път.

Седмица след случая с псевдо залавянето на Велян, открих годежния пръстен на Цвети в чекмеджето където го бях захвърлил, за да не го виждам. Идваше ми да си пръсна мозъка още на момента, осъзнавайки какъв кръгъл идиот съм. С момчетата веднага се обадихме на организаторите на празненството, което се очертаваше през октомври и се оказа, че след всичко случило се, бяхме забравили, че подготовката си тече.

Още седмица по-късно, стана ясно, че леля Румяна и чичо Николай, тайно са поели ангажимента в свои ръце, за да не се обаждат на мен и Цвети с въпроси около нещо, което се предполагаше, че няма да се състои. Те наистина вярваха, че ще се съберем и се оказаха прави. Въпреки това реших да ѝ направя ново предложение и затова сега си играех нервно с тъмносинята кадифена кутийка в ръката ми. Вадех я само колкото да я сложа в джоба на дрехата ми за деня, вече четвърти ден, защото с моя късмет, Крум щеше да я намери навсякъде, заради огромния интерес към съдържанието на шкафовете вкъщи.

— Идват. — Дими влетя и побърза да седне, а аз напъхах пръстена между възглавниците на дивана.

Нямах време дори да кажа "Аха" преди смехът на жените да погали слуха ни, а секунда след това, застанаха пред нас с големи усмивки.