Не тук

Глава 19 - Шибано обещание.

НА ТОЗИ ДЕН Е РОДЕН ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НАПРАВИ МЕН ЧОВЕК!
ТОЙ МЕ НАУЧИ ДА ВИЖДАМ КРАСИВОТО, ДАДЕ МИ ЦЕННОСТНА СИСТЕМА И КУП ДРУГИ НЕЩА, КОИТО МЕ ИЗГРАДИХА КАТО ЛИЧНОСТ, А ЕДНО ОТ ТЯХ Е ИМЕННО, ЧЕ МЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАМ КНИГИТЕ.

ЗА ПЪРВА ГОДИНА НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЦЕЛУНА БУЗАТА МУ И ДА МУ ПОЖЕЛАЯ ВСИЧКО, КОЕТО МИ ДОЙДЕ НА МОМЕНТА, НО ИСКРЕНО ВЯРВАМ, ЧЕ ТОЙ ГО ЗНАЕ, ДОРИ ТАМ ГОРЕ, ВИДЯЛ Е,ЧЕ СЕ ПОДВИЗАВАМ КАТО ПИСАТЕЛ И Е ГОРД С МЕН, КАКТО ВИНАГИ МИ Е ПОВТАРЯЛ.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТАТЕ!
ОБИЧАМ ТЕ!

Е, СЕГА ВЕЧЕ, СЛЕД СЪЛЗЛИВАТА БЕЛЕЖКА, ВИ ПРЕГРЪЩАМ И ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ГЛАВА!

Цветея

Шокът не ме пускаше часове наред и не бях мигнала цяла нощ. Едва бях започнала да възприемам мисълта, че с Ивайло ще се разделим, че любовта ни може би не е била това, което е искал, а той ми сервира, че ме е лъгал. От една страна трябваше да се радвам, да му се метна на врата и да продължим пътя си към залеза, но от друга, нещо ме спираше. Главата ми щеше да избухне от всички въпроси, които се блъскаха в нея, а отговорите щях да получа единствено като говоря с него. Нещо, което нямах желание да направя.

— Може ли? — леля Румяна се подаде на вратата, а аз кимнах. — Как е да се прибереш вкъщи? — усмихна се леко когато седна до мен.

— Честно казано, вече не чувствам тази къща като дом. — въздъхнах и се вгледах в ръцете си.

— А чувстваш ли, че има малка надежда да ни опростиш греховете? — нежният ѝ глас потрепери в несигурност.

— Аз не ви се сърдя. — вдигнах поглед към нея. Кафявите ѝ ириси блестяха с особена топлота, която бях виждала само в очите на мама. Дали и моите имаха този специфичен блясък когато гледам Крум?

— Добре. — кимна и сложи ръка върху моята. — Но това не означава, че ще ни се довериш отново.

— Заболя ме. — признах си. — Какво стана с измислените приказки, че болката отшумява след време, че забравяш за чувствата си, че животът става по-хубав? Аз ли отказвам да дръпна завесите, за да видя слънцето?

— Ти сама го каза, миличката ми. Това са измислени приказки. Човек, който наистина обича, никога не забравя. Може да мине месец, година, десетилетие или две. Една любов не угасва така лесно. Кажи ми. Какво искаш? — какво искам? Това как се очакваше да го разбирам?