Не тук

Глава 30 - Не тук.

ЛЕЛЕ! НАИСТИНА ЛЕЛЕ!
ОТ ТАЗИ КНИГА ОСТАНА САМО ЕПИЛОГ И ПРОМЕНЯМЕ СТАТУСА НА "ЗАВЪРШЕНА"!

БЛАГОДАРНОСТИТЕ ОСТАВЯМ ЗА ТЯХНАТА СИ ЧАСТ, А ВАС ОСТАВЯМ С ТАЗИ ДЪЪЪЛГА И СЛАДКА ГЛАВА!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Ивайло
*23ти октомври 2022г.*

— Ела тук. — баща ми ме обърна към себе си и нагласи вратовръзката ми. — Така е по-добре. — сложи ръце на раменете ми и ме погледна с влажен поглед.

— Недей, моля те, и без това съм кълбо от нерви. — смях от притеснение се изтръгна от гърдите ми.

— Днес започваш нов етап от живота си, момчето ми. — потупа ме по бузата. — Желая ти това момиче да остане с теб до самия край. — усмихна се преди да продължи. — И помни, че ако още веднъж направиш някоя глупост, с която да я нараниш, баща ѝ няма да се вреди, защото ще съм го изпреварил. Вече официално става и моя дъщеря и трябва да го запомниш добре. — засмяхме се.

Достатъчно си бих главата в стената, дори и да искам, не бих могъл да ни го причиня отново.

— Това няма да се повтори никога повече. — обещах.

— Сватбата ти също. Ако закъснеем, ще ни обезглавят. — пошегува се и излязохме отвън.

Със стъпването пред дома ни, бях заобиколен от близки и не толкова близки, които искаха да ме поздравят, а когато преминах през това, се качих в колата, на чийто регистрационен номер, сега висеше надпис "Младоженци".

Стигнахме до апартамента на родителите на Цвети и пред блока имаше още повече народ, но този път нямах търпението да изчакам всеки да ме поздрави и само се усмихнах на хората, с които срещнах поглед докато вляза във входа. Взех стъпалата до четвъртия етаж и музиката остана някъде зад мен, когато застанах пред вратата и Вики ми се усмихна лукаво.

Само теб не исках да видя отпред.

— Викенце, дойдохте ли вече? — усмихнах се и я прегърнах, а тя се засмя.

— Тук сме, къде да сме?

— На сватба трябва да сте. Хайде, пусни младоженеца да си вземе булката. — помолих ѝ се, но в отговор пред лицето ми бе размахан показалец с перфектен маникюр.