The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Дуели и тъмни ъгли

Влетявам като вихър в балната зала. За жалост тя не е изпълнена със смях и танци,а с арталийски войни,отличаващи се с черните си лъскави брони и шлемове с черни конски опашки. Битката е в разгара си. Моите воини губят в численост,но се сражават с достойнство и храброст . Когато ме виждат ,един от арталийските войни вдига ръката си,облечена в богато украсена гравирана метална ръкавица. Всички притихват и тъмните войници прибират с неохота тежките си мечове в ножниците им. Непознатият рицар с рязко движение свяля шлема си и веднага го разпознавам : принц Нагаар,бъдещия крал на Арталия.
-Ваше Величество.- той се подсмихва,по начин,който кара косата ми да настръхне. -Виждам ,че носите меч.Не Ви ли тежи? Изглеждате като крехка дама .
Идиот.
Свалям шлема си на свой ред и златните ми къдрици се разпиляват по идентичната златна броня.
- Нагаар,не се бойте за мен. Лично аз се чудя как Вие носите огромното си его,имайки предвид слабото Ви телосложение .-хвърлям му отровна усмивка.-Сега по същество. Защо сте тук?
-Хаплива както винаги. Тук съм по случай решението на баща Ви. Повярвайте,новите пътуват бързо . Моят баща смята,че сте негодна за управление и според него кралството се нуждае от смел и истински мъж на трона- аз.
Изсмивам се.
-Баща Ви очевидно е загубил не само възпитанието си,но и трезвата си преценка. Всички в тази зала знаят кой е истинският владетел и по този случай Ви каня на дуел ,като имам две условия: Ако аз победя,Арталия ще плати щетите,които нанесохте с нападението си до последната жълтица . И второ :ще получа по-малкия Ви брат като подарък ,защото имам нужда от втори съветник. Ако Вие спечелите,кралството ми е Ваше.
Настава гробно мълчание. Залогът е огромен и миг след думите си,съжалявам за тях. Няма връщане.
Принцът ме приближава,сваля ръкавицата си и ми подава ръка-жест на съгласие. Смело,стараейки се да не трепна , я поемам.
- Можете да останете да спите тук, имаме свободни покои в Източното крило.-казвам и миг преди да се оттгеля ,се доближавам до ухото на принца и прошепвам: Имаш късмет ,че няма пострадали. Това няма да се повтаря,защото иначе ще намеря начин да убия всеки член на семейството ти бавно и мъчително.
Отдръпвам се с победоносна усмивка,наблюдавайки стъписаното изражение на бъдещия крал.
- Двубоят ще се състои утре от 14:00.
С тези думи напускам кулата и се отправям към покоите си,за да обмисля насаме в каква каша се забърках.
•••••••••••••••••••••••••
На следващия ден
Събуждам се заедно със слънцето. Следва обичайното : безкрайно протягане и чаровно пръхтене,докато най-после предприема смелата стъпка да напусна комфорта на собственото си легло и да направя нещо по въпроса с дъха ми.
След прилежно измиване на зъбите ми, връзвам косите си на висока опашка с многобройни стърчащи кичури ,обличам сива тениска и черен спортен клин,набързо се обувам и със замах,целящ да събуди брат ми в съседната стая,затръшвам вратата.
Излизам навън и хапещия студ не губи време да скове тялото ми. Усещането само ме мотивира- започвам да бягам,както всяка сутрин от 7 години насам. Кръвта ми кипи,ушите ми бучат , а дробовте ми горят ,но не се предавам. Не и преди някой да ме изблъска от обичайният ми маршрут ,и това да доведе до ситуация 349: принцеса в храстите. Ставам ,бясна.
Пред мен стоят две момчета- Дексос,който е червен като домат от истеричното си хилене,комбинирано с пляскане , и Максуел ,моят пръв помощник командир ,още познат моя "брат по оръжие " или най- добрият ми приятел . Едвам се сдържа да не прихне.
-Това беше за вратата. Паднах по същия начин от леглото си. -изгрухтява брат ми.
-Глупчо. - ухилвам се ,изтупвайки дрехите си.-Хайде да потичаме заедно! -казвам с престорен ентусиазъм,сещайки се за предстоящия ми дуел. Те дори не знаят.
Бягаме в мълчание. Минава половин час и забелязвам ,че момчетата изостават.Решавам ,че е време за заслужена почивка и тръгваме дружно към стаите си. Разделяме се на стълбите . Миг преди да вляза в стаята си,забелязвам Максуел в сенките на коридора,правещ ми знаци да се приближа. Добре,ако това не е странно ... Вече и да се телепортира ли може ? Отивам,изгаряща от любопитсво .
Приближавам се до него в тъмната ниша.
- Знам за дуела.- са първите му думи.
-Как..
-Един от присъствалите войници в Западната кула вчера ми сподели. Кога смяташе да ни кажеш ?
-Кралят знае. Най-вероятно и вие с Декс щяхте да разберете . По някое време. -опитвам се да го обърна на шега.
-Кога? Когато паднеш мъртва пред погледа на цялото кралство ?
-Ще победя. Знаеш го.
-Знам,че си неразумна.
-Не ми говори така ,Макс.
-Знаеш ли какво ми е? - погледът му се изменя.- Постоянно рискуваш живота си ! Спри! По дяволите,рискувай моя! Сърцето ми спира всеки път,когато сложиш бронята си,дори да знам ,че си най-великия войн на времето ни.
Гледам го изумена. Знаех,че сме дружки,но не предполагах,че му пука за мен.
-Постъпих така,както сметнах за необходимо.-гласът ми е тих,но уверен.
-Знам.
Стоим мълчаливи. Максуел прекъсва мълчанието , като хваща ръката ми в неговата.
-Пази се.И късмет.
С последен поглед той целува ръката ми,сетне високият му мускулест,тъмен силует се отдалечава по коридора ,оставяйки ме потънала в мисли и с една пулсираща длан.
A/N:
Бях решила да спра да пиша,но първият ми коментар ме мотивира да продължа :) моля оставете мнение ,добавяйте в любими и давайте препоръки ❤️