The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Един дракон в човешкия свят

Макс е в болничното крило. Около леглото са насядали целият 7А отряд,а аз стоя до него в края на кушетката. Всички знаят за Аурумион и случката с Третий. Имаше купища въпроси и предположение,но определено ще запомня думите на Инке,когато стана дума за Нагаар:хубавичко си му наритала капризните задни части,Вали.

Атмосферата в стаята е весела,времето минава бързо,докато в един миг Вишъс не пита :
-Вал,ще ни я покажеш ли?
Настава тишина. Прочиствам гърлото си.
-Да.
Пътят до стаята ми е кратък,но в един миг се блъскам в нечия стоманена гръд.
-Извинете!- вдигам очи към невъзпитана фигура.- О,принцесо!-Ремус добива загрижен вид. -Исках да поговоря с вас...
-Не виждам за какво бихме могли да говорим,принц Ремус Арталийски.
Той поглежда ръцете си.Нервен е.
-Моля те,Валирия. Ще ти отнема пет минути.
Отварям вратата на стаята си,правейки му подканващ жест с ръка. Естествено,напълно забравям,че Аури е вътре. На ръката ми каца дребното ми момиче и ме връхлита с целувки ,пискливи възклицания и щастливо разтворена устица,пълна с малки,но изключително остри зъби. Храня я със сурово месо и мляко. Расте бързо и е много умна.
Забелязвам ,че Ремус ме гледа втренчено.
-Това е тя.-на лицето ми изгрява усмивка.
Сетне Аурумион го поглежда,муцунката й става сериозна,очите-любопитни. Той е вторият човек след Макс,когото е виждала. Издължава златистото си вратле и го подушва внимателно. Сетне ме поглежда ,искаща разрешение. Давам й го. Сега кръжи около главата му,разглежда го,души го,леко го драска.
-Невероятна е. Просто невероятна! - принцът стои вцепенен,гласът му трепери от емоции.
-Хайде да влезем,не искам някой да я види.
Сядаме на срещуположните кожени фотьойли в стаята ми. Аури се сгушва в скута ми.
-Имаш пет минути ,Ремус.
-Реми.-казва той,вдигайки дългия си показалец заплашително.- Съжалявам . Много. Дори не знаех за намеренията на баща ми,с него не се разбираме изобщо ...-почесва главата си.- Заклех ти се във вярност и ти обещавам ,че няма да бъда такъв страхливец другият път ,защото знам че кралят не е спрял. Ще се застъпя за теб. -В очите му гори пламъче,изражението му е сериозно.
-Не си ме разочаровал,Реми. Прекалено много неща се случиха в изминалите дни . Не знам върху какво да се съсредоточа,на кого да вярвам,какво да правя.
-Стани кралица. Останалото е лесно.-отвръща той с крива усмивка.
Усмихвам се. Ремус отклонява погледа си от мен и се заглежда в спящото драконче.
-Красиво създание.
Сетне става от креслото и на излизане отмята един кичур коса от челото ми,без да продума. Ама той за мен ли говореше?
•••••••••
-Закъсня!-измърморва Алина сърдито,но очите и говорят друго. Всички тръпнат в очакване.
Внасям Аури,която спи непробудно.
-Уау! -Ама лети ли? -Какво яде? - Бълва ли огън? - Хапе ли?
Отговарям им търпеливо. Макс само ме гледа и се усмихва. В ръцете ми мъничето се размърдва. С прозявка и ленив размах на крилете,тя се събужда. Наежва се в ръцете ми,притеснена от много хора.Погалвам я ,но щом погледа й пада върху Макс ,тя отлита от ръцете ми и каца право върху гърдите му. Усещам я- спокойна е,няма да нападне. Макс е леко пребледнял. Сетне Аурумион разперва крилете си върху него,слагайки главата си върху сърцето му. Заедно с отряда със смесица от ужас и изненада наблюдаваме как раните и синините на Максуел изчезват,оставяйки златиста непокътната кожа. Първа ахва Инка.
Нямаме време за радост. В стаята нахлуват трима стражи с вестта за смъртта на краля,моя баща. Честито,Валирия,вече си кралица! прошепва тънко гласче в главата ми,а от думите му капят тъга и горчивина.