The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Утешение и откорвения

Седя върху леглото си,почервеняла от гняв.След миг на вратата се почуква.
Не отговарям.
-Вал! Моля те.
-РАЗКАРАЙ СЕ!!!-изръмжавам в отговор на Макс.
-Валирия,и аз мога да викам. Ще разбия вратата.
Ококорвам се.
-Кралица съм,трябва да ми се подчиняваш!
-Валирия,нека поговорим.
-Махни се,Максуел.Нима нямаш да наваксваш пропуснатото с Реос?
-Пусни ме. Обичам те.
Нещо в мен се пречупва и в един миг гневът се изпарява,заместен от тъга-по дома ми,по близките ми,както и доза самосъжаление.Отварям вратата и в момента ,в който той пристъпва вътре го прегръщам и заплаквам,сгушена в широката му войнска гръд.Макс не казва нищо ,само ме вдига,внася ме вътре,държейки ме като дете,сяда на леглото с мен в скута му и започва да гали косата ми.
-Знам,че полудяваш-за такъв кратък период животът ти се преобърна. Опитваш се да постъпваш правилно ,но винаги си грешна в нечии очи. Трябва да спреш ,Вал. Време е да се върнем у дома ,да оповестиш пред народа,че ездачите още се живи и да ги подслониш в кралството. Обедини народите си!
Думите му ме оставят разтърсена.Как не се сетих по-рано?
-Макс,ти си гений.-скачам на крака,избърсвам сълзите си.-Иде ми да те разцелувам.
Лицето му се изменя в тъжна гримаса с изкуствена усмивка.
-Не бих отказал,но знам ,че не би го направила.
Хващам лицето му в шепи и целувам челото му.
-Благодаря ти,Макс. За всичко.Ще поговоря с баба ми.
Запътвам се към вратата,но гласът му ме спира.
-Вал,само още нещо. Прости им-на Реос и на Ремус.Реос е търсел по-добър живот,какъвто всеки би искал,а Ремус...Колкото и да не го харесвам,съм сигурен,че те обича наистина. Виждал съм го в очите му. Гледа те както аз те гледам.
Несигурна какво да кажа,се спирам на вратата. Думите ми излизат спокойни,уверяващи:
-Макс,с цялото ми уважение към теб,незнайно защо не чувствам тези искри с теб. И трябва да го знаеш. Обичам те,бих дала живота си за теб без дори да помисля,но отношенията ни са други. Връзката ни е по-специална и именно затова не бих могла да гледам на теб като любовник,съпруг.Не искам да бъркаш привързаността и детската си обич към мен за голямата ти любов. Огледай се. Потърси я другаде. Дай сърцето си на друга,която ще ти отвърне със същата страст,любов и лоялност.Защото си прав,Макс-моето сърце е откраднато вече:от един предател,един синеок лъжец,който не мога да забравя. Не искам да те нараня.Разбери ме.
Очите му са пълни със сълзи.Става и идва до мен. Прибира кичур измъкнала се коса зад ухото ми.
-Майка ми беше права ,Валирия. Ти ще ми разбиеш сърцето.-прокашля се ,сетне крайчетата на устните му се извиват в малка усмивка. -Сега отивай при баба си и я убеди в идеята,ако искаш да видиш синеокия предател в близките дни.
Позволявам си една усмивка преди да се затичам по коридора към покоите на баба ми.
•••••••••••••••
-Няма да ни приемат,дете! Та те почти ни унищожиха преди години.Воините избивали ездачи още са сред войските ти,устите им са затворени с купища жълтици.
-Хората са други,времената също. Никой с наличие на мозък в главата не би отказал съюзници,особено наследниците на най-великата древна империя.Само помисли-ще напуснете прикритието на този разрушен дворец,ще имате нормален живот,свобода.
Баба ми мълчи.
-Добре.Ти си кралицата сега-но бъдем ли убити,това ще тежи на съвестта ти. Освен това трябва да намериш начин да обясниш мистериозното завръщане на Реос.
Преглъщам тежко.
-Така да бъде. Приемам условията.
Протягам ръка. Бившата кралица я стисва.
Сега само трябва да изпълня казаното.
Едва ли ще е толкова трудно?
•••••••••••••••
Тръгваме утре.
Не мога да заспя от вълнение. Преди вечеря бях с Аурумион. Сякаш и тя иска у дома.
След още няколко минути умората надделява и главата ми клюмва на възглавницата.
Унасям се бързо,ала спя неспокойно.
Бягам из гори,Аурумион не може да ме спаси,гонят ме.
В миг подскачам и се събуждам.
Косата ми е мокра от пот,завивките и чаршафа са събрани на топка.
Оглеждам се ,но съм сама.
На път съм да заспя отново ,когато усещам най-ужасяващата болка ,която съм чувствала в живота си,разрастваща се откъм гърдите ми към всяка останала клетка на тялото ми.
В агония се изтъркулвам на пода,докато нов спазъм не ме обездвижва.
Лежа по корем ,напълно безпомощна,в главата ми пищят хиляди гласове,хиляди нажежени мечове се забиват в плътта ми.
Със сетни сили изпищявам,но не дочаквам отговор.
Авторска бележка : Весела Коледа! Извинявайте,че качвам новите глави толкова бавно :( но съм във ваканция,тъй че ще се развихря :) съжалявам за всички ,които харесват Малирия(макс и вал) като двойка,но реших поне тази дилема на Вал да реша :D ако ви харесва историята коментирайте ,защото ще го приема като коледен подарък ❤️