The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Арена и спасение

Вали като из ведро,мокра съм до кости ,а гърбът ми е опрян о Макс. На арената сме,малка е ,построена в типичен римски стил. Декс ,хванал Инка за ръка ,Кайъс и Вишъс са наоколо,нервни. Не сме въоръжени. От ложата излизат Третий и Нагаар.
-Време е,Валирия. Днес или ще посрещнеш смъртта си,или ще станеш съпруга на Нагаар.
Погледите на всички се забиват в мен,Макс хваща ръката ми и сплита пръсти с моите. Има голяма превръзка на лявото бедро,причинена от стрела.
Блед е ,трепери,куца,но се старае да изглежда здрав.Лицето на Декс е посинено,а на гърба на Вишъс личат три пресни следи от камшик,пръстите на Кайъс са счупени .Сякаш Инка изглежда непокътнато ,но по начина,по който държи корема си със свободната си ръка опровергава това твърдение. Сред тях аз съм в най-добро състояние,само съм охлузена.
Разсеяла съм се за миг и забелязвам,че арената почва да се пълни с хора. Скъпо облечени,видно арталийски дипломати,дошли да гледат как шестима млади чужденци умират .
Вдигат се тежките стоманени порти в двата края на арената.
На арената излизат с мека котешка стъпка шест лъва. Рев. Челюсти.
Инка изплаква,свивайки се в гърдите на Декс.
Приятелите ми няма да умрат. Не и по моя вина.
Кръвта ми кипва ,когато прелетява камък от екзалтираната публика ,улучвайки Макс,който се свлича в краката ми,бял като платно.
Лъвовете ни обграждат,стеснявайки кръга.
Не искам да умра.
Не съм готова .
Заставам в бойна позиция.
Миг преди един от лъвовете да сключи челюстите си около крака ми,гигантска сянка пада върху арената,спирайки дъжда.От небето като хищна птица се стрелва позната фигура- златен дракон,сипещ парещи пламъци върху зрителите и лъвовете. Аурумион се снижава,мятам се на гърба й,дърпайки Макс след себе си.
Сега е време да покажем на Третий какво е война.
••••••••••••
През портите на арената нахлуват стотици воини,облечени в познато снаряжение. Моята армия. Начело са Юнея,Ренея и Ремус ,качени на бели коне,вдигнала мечовете си.
-АТАКА!-гласът на Ремус Арталийски прокънтява в арената ,предавайки собствения си народ,заради една осиновена несигурна кралица.
Повеждам Аурумион извън замъка ,но не и преди да видя как войниците извеждат Декс,Инка и близнаците от разгарящата се битка.
Сетне се понасям на гърба на дракона ,докато не виждам в далечината военен лагер с фамилния герб.
Трябва да оставя Макс в лечебницата преди да се върна .
-Вал?
-Тук съм,Максуел.Ще се върна скоро.
Аурумион леко се приземява,войниците ме познават и поемат ранения ми приятел.
Поглежда ме за последен път,доближавам се да го прегърна ,но той ме изненадва,хващайки лицето ми в шепи . Целува ме лекичко,едва доловимо. Целувката трае секунди,но определено се случи. Какво правя? Какви игри играя?
••••••••••••
Връщайки се в двореца,откривам арталийската армия победена. По арената лежат тела.
Влизам в двореца ,за да открия окования крал,Нагаар и още няколко познати съветника.
В стаята нервно крачи Ремус,Инка и Декс стоята на пейка до прозореца прегърнати,близнаците си говорят с Ренея и Юнея.
Щом влизам всички стават и тръгват към мен.
Първа ме прегръща Инка,все още държаща корема си с една ръка.Тънките й ръце ме обвиват силно.Зад нея е Декс.
-Братчето ми.
Почти ме задушава.
Следват останалите- Кайъс игриво роши косата ми,Вишъс лекичко ме вдига,а аз внимавам да не докосна кървавия му гръб.
Ремус търпеливо чака.Когато идва неговия ред ,леко се затичва към мен.
-Извинявай за приятелите ти,за чакането,за всичко.-казва на един дъх в косата ми. Ръцете му шарят по гърба ми.-Ранена ли си? Щях да умра от притеснение. Стигнахме на уреченото място ,а от теб нямаше следа.
Отдръпвам се лекичко.Усмихвам се.
-Добре съм. -преплитам пръстите ни.Сгушвам глава в него.
-Обичам те.-казва го тихичко,само аз го чувам ,но усмивката,изгряла на лицето ми,би могла да озари хиляди галактики и слънчеви системи.