The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Портали и Царството на ездачите

Спирам се неуверена,чувство,което не съм изпитвала преди.Пред очите ми са познатите планини от виденията и сънищата ми,но къщичката липсва. Само трева и зъбери,устремили острите си върхове право към небето. Въздухът е топъл,лек вятър сякаш носи чиста енергия в пространството.
-Какво става тук?-питам Брейън.
-Има невидима порта,изградена преди хиляди години. Някои казват,че е магия.
Макс мълчи. Аурумион бавно крачи след мен. Стигаме до определена точка,водени от Брейън,когато той спира.
-Тук.Валирия,подай ми ръката си.
Подавам длан неохотно.Неговата леко обгръща лакътя ми,насочвайки го към невидим слот.Отначало не усещам нищо и стоя конфузно с вдигната ръка.
Сетне усещам размърдване,нещо се увива около пръстите ми,механизми се завъртат и от пред краката ми изниква малко пламъче,право върху тревата.
Правя крачка напред и искрицата отскача рязко,приземявайки се върху скала.
Следвам я.Опирам двете си длани о скалата и за моя огромна изненада тя поддава,разкривайки пред смаяния ми поглед огромен вход със златна арка и редица мраморни стълби,водещи в мрака надолу.
Някой хваща ръката ми.Макс.Заедно поемаме към непознатото.
••••••••••••••••
Аурумион мина с лекота през вратата и в момента крачи след мен.Коридорите са невероятно високи,запазили подсказки за предишния си блясък в разпокъсани картини,парчета от старинни артефакти,кристални полюлеи,скъпи овехтяли килими.
Стените са облицовани с мрамор,както и пода.
Празно е.
-Къде са хората?-пита Макс тихо.
-Недалеч. Тази част на замъка отдавна не се ползва. Хората се изместиха в долните етажи,където скалите срещат двореца и стават едно.
Вкъщи съм. Не мога да повярвам.
По тези коридори са вървяли родителите ми,предците ми,може би дори аз.
Резкият рев на Аурумион прекъсва мислите ми. Звукът изпълва пространството,разтриса стените.
Пред погледа ми се мярва малко момиче,на не повече от 5 години. В любопитните й зелени очи пробягва страх.
-Нерея,стои там.-казва с твърд глас Брейън. Аз и Макс стоим несигурни какво се случва.
В миг Аури се хвърля напред,разкривайки зъбатите си челюсти в пълния си блясък,събаряйки детето.
-АУРУМИОН!
Спри.Тя е безобидно дете.
Чудовищната гримаса на лицето на дракона ми е заменена от обичайното мистериозно изражение.
Брейън се затичва към Нерея,вдигайки я на ръце ,а миг по-късно от ъгъла излиза друго момиче,запъхтяно от умора,на видима възраст около 18-19. Прилича на Нерея,но косата й е рижа,за разлика от развяните кестеняви коси на детето.
Слива устни с тези на Брейън,бързо,леко,но с такава емоция ,че неволно извършвам поглед.
-Прибра се.-казва тя.
-И виж кой водя.
Очите й се обръщат към мен в шок,сякаш сега осъзнава ,че аз,Макс и Аурумион сме били там през цялото време.
-В-ваше Величество! -почва да плаче в еуфория,сетне се покланя.
Почват да прииждат още хора,запълвайки коридора. Аурумион се наежва ,но я укротявам. Носи се шепот ,някой плачат,други се смеят,но никой не пристъпва към мен.
Сетне тълпата се разделя,давайки път на възрастна дама,облечена добре,излъчваща царственост.
На главата й почива корона,направена от златни клонки,преплетени като пламъци ,като всеки от тях завършва с рубин.
Тя закрачва към мен и слага набраздена от времето ръка върху бузата ми.
-Дете,малка моя Валирия, ти си дойде.- казва тихо ,с треперещ глас .Сетне се обръща към събралите се хора.-Вашата кралица е тук! Време е да предам престола на моята единствена внучка-Валирия Арелиа Огнена.-сваля короната от белите си коси и я поставя върху моята все още неосъзнаваща какво се случва глава.-Приветсвайте кралицата си,ездачи!
Всички приказки са замлъкнали и единствения звук е синхронното падане на колене,изпълнено от всички присъстващи,включително от Макс и Аурумион,свела глава със затворени очи.
Обмислям случилото се. Баба ми? Народа ми? Името ми?
Объркана съм,но никога не съм се чувствала така преди. Принадлежа тук. Това е моят дом.