The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

У дома и свободно падане

Очертанията на кралството са бледни на фона на изгряващото слънце.
Хората са уморени,аз също.Но една мисъл не ме оставя да заспя през изминалите дни,а именно как ще реагират всички на завръщането ми. Заедно с още хиляди непознати представители на далечен народ.
Самаел постоянно се навърта около мен,навярно изпълняващ братския си дълг,пазейки сестра си. С Макс си допадат.
Преди шест дни напуснах кралство през високи порти.Сега ще навляза през идентични.
Още преди ръката ми да е докоснала тъмния махагон,се чува тежко изскърцване и просто така портата е отворена. А отвъд нея на сантиметри от носа ми стои полуразплакан,с лудешка усмивка на лицето,моя съпруг. Ремус.
Неволно цялата изтръпвам,ръцете и устните ми потрепват за желан допир.
Не.
Променил се е. Изглежда отслабнал,чертите му са по-сурови,брадата му е набола.
Хваща лицето ми в дланите си ,палците му галят бузите ми.
-Ти се върна. Обичам те.-навежда се към мен,но рязко се отдръпвам.
Хилядите ездачи зад мен тръпнат в очакване да бъдат пуснати в града. Правя стъпка напред,сетне със сигурна крачка подминавам Реми и поемам към двореца.
••••••••••••••••••••••
2 дни по-късно
Ездачите бяха приети-имат домове,някои и работа.
Прекарвам времето си със Самаел,Декс,Инка,Макс,Кай,които приеха изненадващо добре разказа ми за намирането на изгубения ми брат,както и за сливането.Тепърва предстои да разкрия истината за Реос,но се надявам Декс да не се разстрои прекалено много.
Би трябвало да съм щастлива. Но не съм.
Не го виждам често. Не си говорим.
И въпреки всички около мен,моето семейство и приятели,аз се чувствам ужасно САМА.
Вътрешният ми глас ме хока-казва ми,че съм глупава. Че не би трябвало да ме интересува. Че трябва да продължа. Да дам шанс на Макс.
Но не мога.
И когато чувам познатото почукване,не съумявам да обуздая разтуптяното си сърце.
-Влез.
Наднича през вратата.
-Вечерята е сервирана,Валирия.
-Трябваше да пратиш някоя от прислужниците.-отвръщам,отбягвайки синия му поглед.
Настава неловко мълчание.
Понечвам да изляза от стаята,но ръката му ми препречва пътя.
-Моля те. Изслушай ме.-казва,гласът му е плътен,сериозен.
-Отдръпни се.
Ръцете му проправят път към моите,преплитайки пръстите ни.
-Вал,полудявам. Липсваш ми. Тук си,а не си. Сгреших. Мислех,че ако стана шпионин,баща ми най-после ще ме приеме като свой син. Но истината е една: пратих информация веднъж. Никога повече. Разбрах ,че ти си човека,чието одобрение исках да получа. Прости ми. Не мога да живея така.
Сълзи натежават в очите му.
-Знаеш ли колко ми е втръснало? От теб,от всички? Бях най-обикновено момиче. А сега? Сега не знам коя съм. Предполагаемо съм някаква велика кралица-ездачка,предопределена да върши велики дела. У мен живее дракон. Намерих изгубения си брат. Бях предадена първо от теб,после от родната си баба. Искам да съм сама. Дай ми време. Свикнал си да получаваш всичко,когато го поискаш. Този път няма да стане така! Не ти прощавам ! Не и днес.
Излизам от стаята си,не толкова бясна,колкото ранена, и се затичвам към градината с розите с надежда за утеха.
••••••••••••••••••
-Знаеш ли,мислех да ти кажа,че ще умреш от глад,но после се сетих ,че това ще те направи първата кралица загинала по този начин и навярно ще си доволна.-гласът на Самаел се разнася насред ароматните рози.
Засмивам се горчиво.
-Не е много сестринско да оставиш брат си насред дузина непознати.
-Стига,Сам. Те те харесват повече от колкото някога са харесвали мен.Аз съм откачалката ,която си говори с розите.
Сяда до мен на тревата.
-Той ли?
-Да.
-Предупредих го да не те тормози.
Свела съм глава в мълчание.
-Ставай,Вал! Имам идея !
Поглеждам го учудена.
-Какво?
-Ще бъде забавно ! -лудешкия блясък в очите му казва точно обратното.
•••••••••••••••••••
-Да СКОЧА? Ти си полудял!-изкрещявам му,надвиквайки вятъра.
Намираме се на самия покрив на замъка,а бездната под перваза смразява кръвта ми.
Хваща ръката ми в своята и ме задърпва към ръба.
-Не! Не ! Не,Сам,ще умрем!!!
Но той е силен.На крачка от смъртта сме. Сетне той прави рязко движение и просто пада от покрива. Нямам време да изпищя ,защото сключената му с моята длани ме задърпва надолу и след миг се оказвам в ситуация 227: кралица,спускаща се стремглаво от покрива,крещяща с цяло гърло,размахваща истерично ръце като новородено птиче.
Авторска бележка
ИЗВИНЯВАЙТЕ! Не съм писала от 11 дни. Нямах никакво вдъхновение,но днес се реших :) ще си ъпдейтвам както обичайно: на 2-3 дни и се надявам да ви харесва главата :3
Целувки ❤️❤️❤️