The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Съдебни решения и годежи

3 седмици по-късно
-Крал Третий ,Съветът реши:свален сте от престола,лишен от всички полагаеми богатства и титли. За укриване на държавна тайна,избиване на стотици невинни,отвличане на кралицата,принца и изявени воини от армията и застрашаване на живота им сте осъден на доживотен престой в тъмница. Принц Нагаар ,Вие сте обвинен в съучастничество и ще излежите 15-годишна присъда.Съветът се произнесе!
Съдилището едва побира насъбралата се тълпа.
Поглеждам към Ремус,преди да се запътя към пиедестала,на който ще обявява новината.
Той гледа презрително към баща си,окован в отсрещния край на залата,на безопасно разстояние.До него е Нагаар. Толкова прилича на Ремус,че ме боли като се взирам в познатото лице.Сините му очи са сведени към земята,брадата му е набола. Изглежда възрастен,виновен.
Ставам и понасям полите на сребристата си рокля към подиума.
На главата ми е короната,косата ми е обуздана в елегантен кок. Лек грим,розови устни,блестяща кожа. Фалшиво съвършенство. Излишен блясък.
-Мои съграждани,както може би се досетихте,принц Ремус вече е законен наследник на трона на Арталия.След дни на тежки преговори стигнахме до решението да обединим двете кралства,свързвайки ги по традиционен,добре познат начин: брак.Нека публично ви представя моя годеник и бъдещ съпруг принц Ремус Арталийски!
Тълпата избухва в аплодисменти,гигантския диамантен пръстен краси финия ми пръст,Реми се приближава усмихнат до мен и ме прегръща през кръста,Декс ми се усмихва от ложата.
Всичко би било перфектно,ако погледа ми не се спря на вратата,от която излиза като ураган Макс,следван от Кайъс,безпомощно размахващ ръце.
•••••••••••
Сядам до Макс на студената каменна пейка в двора.
В ръката му има бутилка алкохол.Вратовръзката му липсва.
-Разкарай се,Кай.-гласът му е пълен с тъга,раздразнение и заплашителност.
-Мисля,че аз давах заповедите тук.
Главата му рязко се завърта.
-Валирия? Какво правиш тук? -първоначално е изненадан,но после на лицето му се изписва тъжна гримаса.-Годеникът ти не се ли тревожи?
-Макс,спри.
Тонът ми е мек.
Посягам към бутилката и я изтръгвам от ръцете му.
-Обичаш ли го?
-Не знам.
-Той те обича. Виждал съм как те гледа.И аз те гледам така.
Мълча.
-Няма нужда да казваш нищо. Знам ,че не ме харесваш. Не и по онзи начин. Иска ми се да кажа ,че заслужаваш нещо по-добро,но няма да съм прав.Обичам те. Винаги съм и винаги ще. Представям си каква булка ще си,надявах,че ще съм на мястото на младоженеца,но все пак ще имам честта да те видя цялата в бяло,очакваща и усмихната,нямаща очи за друг.Винаги можеш да разчиташ на мен. Не обещавам,че няма да го удрям от време на време.  Нито пък,че няма да си открадвам по целувка .Но обещавам,че ако някога ,когато и да е,имаш нужда от приятел,брат или любовник винаги ще съм тук.
Май последните думи са в резултат на алкохола.Хващам ръката му и я стискам лекичко.
-Красиви думи,Макс,знаеш колко държа на теб. Но е време да се прибираш . Пил си.
-Много съм си добре . Виж.
Става и започва да танцува в кръгове. Засмивам се.
-Ето за тази усмивка живея-казва той ,спирайки за миг танца си.
Но разваля момента ,свличайки се на земята с грацията на чувал с картофи.
••••••••••••
От дни не съм говорила с брат ми.
Качвам се до познатата стая,почуквам.
Никаква реакция.
Чук-чук.
След поредната серия почуквания,превърнали се в думкания, решавам да отворя вратата.
Влизам с решителна крачка ,само за да заваря спящия Декс. Но не това ме изненадва,а спящата сгушена до него позната. Шоколадова кожа,силно къдрава буйна грива,стегнати ръце на воин ,непривични за женственото й тяло и меките черти на лицето й.
Откога Инка спи с брат ми ?