The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Сватба и подаръци

Три седмици по-късно
Изминаха цели три седмици,а ми се сториха като миг.
Ръцете ми треперят леко,докато една от прислужничките закопчава сватбената ми рокля. Дългият шифонен искрящо бял шлейф се стели метри зад мен. Дрехата подчертава тялото ми,но по изискан начин. Блещукам от глава до пети.
Виждайки образа си в огледалото ,ахвам.
Това не съм аз. Очите ми са леко гримирани,бузите ми розовеят,устните са меки и прасковени.Русите ми къдрици са укротени в кок,а воалът ми е закрепен с диамантена тиара. Инка ми подава букета червени рози,а Клемея ме оглежда с насълзени очи.
-Малкото ми момиче! -изплаква кралицата.
-Невероятна си,Вал! -усмихва ми се топло Инка,моята кума.
Декс влиза в малката стая.
-Всичко е готово,чакаме теб,сестричке.
Какъв нетърпелив кум!
Имам три шаферки:Юнея,Ренея и първата ми братовчедка-Талиа,с която прекарах почти всеки миг от последните седмици.
Техни кавалери са Лийс,който май е станал доста близък с Юнея,Кайъс и непознат приятел на Ремус,който го е снабдявал с информация за нас,докато бяхме пленени. Висок,с дълга руса коса,вързана на ниска опашка , и кристални сиви очи,Брейън определено е странна птица.Има тялото на воин,но ума на учен,а тази странна комбинация ме кара да се съмнявам в него.
Мислите ми са прекъснати от началото на сватбения марш.Дишай.
Хващам Декс под ръка в същия миг,в който портите на църквата се отварят под носа ми.
Светата обител е пълна със знатни особи,насядали по декорираните пейки. Обширното пространство е осветено от кристален полилей. На олтара ме чака той. Когато го виждам,нервно разглеждащ ръцете си,всички мои притеснения изчезват.
Усмихвам се до уши и извървям краткия път,Декс ме държи здраво.
Винаги съм мислела ,че моментите в книгите,когато сякаш всички изчезват и оставаш сам с възлюбения си в пълната стая,са красива измислица,но днешният ден ме убеждава в обратното.
Ремус ме хваща за ръката и ме поглежда с нервна усмивка.
Свещеникът започва ритуала по бракосъчетаването.
-Повтаряйте след мен: Аз..
-Имам собствен вариант.-казва Реми.-Аз,принц Ремус Арталийски,ще ти дам поредната си клетва,която ще пазя до живот. Обещавам ти да бъда до теб в здраве,болест ,богатство,бедност,добро и лошо.Обещавам ти да ти казвам истината,да съм ти верен,да съм не само твой съпруг,а и приятел ,брат,съветник. Обещавам ти да ти помагам и да те карам да се усмихваш и да живея за твоят звънък смях.Обещавам ти да дам всичко за теб и да те ценя и уважавам. Обещавам ти да те обичам безусловно и вечно.
Скована съм от емоции и сълза неусетно се търкулва по бузата ми.
Свещеникът ме поглежда.
-Всичко наред ли е ,Ваше Величество?
-Да,аз.. аз също имам мой обет. Аз ,Валирия Крея Пхаар,се вричам на теб Ремус Арталийски. В твое лице открих съветник,брат,приятел,а сега и съпруг. Давам ти моята дума да ти бъда вярна,да съм искрена и честна с теб винаги. Обещавам ти да съм до теб,когато всеки друг би се отказал,да те уважавам,дори когато вършиш неуважителни дела,да ти давам свобода,топлота и любов. Обещавам ти да се грижа за теб и да те оценявам,да съм твоя вярна спътница в живота.
Приключвам запъхтяна.
Свещеникът изрича съдбовните думи:
-Обявявам ви за законни съпруг и съпруга.Можете да целунете булката.
Съпругът ми вдига воала ми внимателно и ококорва очи,най-сетне виждайки ме в пълния ми блясък.
Слага ръка на кръста ми и леко ме навежда преди да слее устни с моите,запечатвайки брака ни,а тълпата избухва в аплодисменти.
•••••••••••••
-Поздрвления!
-Честито!
-Прекрасна двойка сте!
Чувам тези реплики от най-различни хора през последния час. Тържеството се премести в балната зала,декорирана неузнаваемо от верните ми шаферки и кума.
Говорейки за кума,виждам Инка в един ъгъл ,водеща разгорещен разговор с Брейън и непознат друг мъж.
Декс щедро се черпи с вино,Ремус приема подаръци,Клемея се смее със стари приятелки,Юнея ,Ренея,Лийс ,Тарев и Кайъс се смеят дружно на специалната маса,отредена за тях.
И ето ме мен-самотната булка,чудеща се къде е Максуел.
Към мен се приближава страж:
-Кралице,помощник-командир Максуел ме помоли да ви предам следната бележка.
Подава ми малък лист:
Вал,съжалявам ,че изчезнах.
Трябваше ми малко време да се съвзема.
Нося ти сватбен подарък.
Ще те чакам в църквата.
П.С. Знам,че ще си тази в бяло.
Макс
Усмихвам се.
-Благодаря,че ми предаде посланието. Свободен си.
Оглеждам се за последно преди да се отправя към църквата.
Влизайки за втори път днес през портата,виждам тъмната фигура на Максуел до олтара.
С гръб е към мен и мълчи.
-Макс? Тук съм.
Отивам до него,притеснена.
Държи нещо в ръката си.
В ума ми проблясва спомен:аз в булчинска рокля,Макс,кръв .
Изпищявам от рязка болка в стомаха.
Дръжката на кухненски нож стърчи от роклята ми,а тъмната кръв багри материята. Падам на колене,сетне главата ми удря пода.
Преди да изпадна в несвяст чувам :
-Не исках,Вал,толкова съжалявам,не исках,не можех да спра...
Силните му ръце ме понасят нанякъде ,но така и не успявам да видя на къде.