The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Живот след смъртта и крехко щастие

Вървя към олтара,облечена в най-прекрасната булчинска рокля,която съм виждала.На олтара стои мъжка фигура с гръб.Стигам до него и слагам ръка на рамото му.Познато лице с обръща ,но в ръката му проблясва нож.С тъжна усмивка той забива ножа в корема ми. Залитам,а роклята бързо се оцветява в червено.Лежа на земята,но вместо таван над мен е тъмното звездно небе,а роклята е заменена от доспехи.
Ножът стърчи от гърдите ми.Мъртва съм.А убиецът ми е Макс.
•••••••••••
Отварям очи,бавно,внимателно.
Силната светлина ме кара да ги затворя.Устата ми е пресъхнала.Лежа неподвижно.Усещам нещо в дланта си.С усилие се изправям на лакти и виждам,че съм в болничното крило.В ръката ми е тази на Ремус,спящ,подпрял глава на леглото.
В фотьойли наоколо са насядали Декс,Инка и Макс.
Израженията им са напрегнати ,под очите им са полегнали тъмни кръгове.
Реми се размърдва и леко вдига глава.
-Вал?-прошепва.-Жива си?
Кимвам. На лицето му се изписва лудешка усмивка и скача на крака.
Хваща лицето ми внимателно и ме целува.Мирише на болница,сълзи и мента.Едната ми ръка хваща врата му и се отдавам напълно на момента.
Някой се прокашля и Ремус се отдръпва,дишащ тежко.
Инка е надвесена над нас ухилена до уши,докато брат ми гледа навъсено.
-Вал! -дребната ми приятелка ме прегръща леко.-Изплаши ни.
-Сестричке,мислех,че сме се разбрали за целувките-малка си още.
Всички се засмиваме.
-Декс ,имаме няколко месеца разлика! Освен това той ми е годеник. Внимавай аз да не започна по темата.-намигвам му и сякаш всичко си е по старому.
Макс все още спи.
Говорим тихо.
-Какво помниш?-пита Инка.
-Душа се. Болка. Край.
-Стрелите бяха намазани с отрова. Кай също се отрови,но той се събуди преди два дни. Притеснихме се.-Декс се обажда,като погалва косата ми.
-Заедно се грижихме за кралството и задълженията ти.-казва Реми.-И сега,ако лекарката каже,че си добре ,ще дойдеш ли с мен на вечеря?
Усмквката му е заразна и за миг забравям всичко:странния сън, кой е отровителя ми и убиеца на воините ми,какво се е случило ,докато бях в безсъзнание.
-Да,Реми.
Декс го гледа на кръв.
-Внимавай какви ги вършиш. Утре е моя през целия ден.
Инка се засмива леко.
-Аз кога мога да прекарам деня с нея?-обажда се сърдито Максуел от фотьойла,гласът му е сънен,потърква очи .
Той се приближава до мен и ме гушва,а единственото ,за което мога да мисля е сиянието на въображаемия нож в ръката му.
••••••••••••••
-Та-даа! Днес сами ще си правим вечеря.
Ремус размахва театрално ръце,а аз ахвам при вида на празната кухня.Сами сме.
-Менюто за днес е задушени зеленчуци,печено пиле с шафран и ягоди с шоколад и сметана.Главният готвач съм аз,ти си кулинарния критик.Престилките са завързани,продуктите - извадени,ножовете-наточени.Време е!
Смея се ,когато в миг той ме вдига и ме слага да седна на плота.
Гледам като хипнотизирана как умело реже зеленчуците,ръцете му се движат грациозно и леко.
Шегуваме се ,докато той приготвя вечерята. Понякога ми показва как да правя определени неща ,дава ми задачи.
-Сега чакаме.-казва той победоносно.
Все така съм на плота ,когато той се приближава опасно близко и ме поглежда с онзи типичен момчешки поглед.
-Когато хората казват да вдигнеш градуса в кухнята,не това имат предвид.-казвам му и си открадвам една ягодка с шоколад.
-Не можеш да започнеш с десерта.-перва лекичко ръката ми и изцъква неодобрително.
-Аз съм кралицата,мога да си правя каквото поискам.
-Така ли?
За доказателство му се изплезвам.
-Каква истинска дама!
Засмивам се,а той бърка разсеяно в джоба си.
-Забравих... Донесох ти нещо.Беше на майка ми.
Изважда колие  с обкован в стомана червен рубин.
-Напомня ми за теб: студена и силна като стомана отвън ,но таяща голямо туптящо сърце отвътре.
Оставям го да закопчае бижуто на врата ми.
-Не знам какво да кажа.
-Не е нужно да казваш нищо.
Целувам го,истински ,не както в болницата.
След минути помирисвам пушек.
-В никакъв случай не искам да те прекъсвам ,но пилето пуши.
Очите му от игриви се превръщат в уплашени.
-О,не! Пилето ми!
Вечерта минава в много смях,също толкова целувки и малко ядене на поизгорялото пиле.Натрапчива мисъл се промъква в съзнанието ми: докога ще трае щастието ми?