The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Коронясване и пророчество

Короната е на главата ми,скиптъра - в ръката ми,а вчерашните сълзи още лъщят по бузите ми. Баща ми е мъртав,а съм кралица. Изправям се от трона ,за да се обърна към народа си,а под ръка ме държи не краля,а Декс,който е разбит. Третий напусна двореца заедно с Нагаар и привидно всичко е наред,но нещо липсва. Погребението бе извънредно, случи се миналата нощ,а сълзите се лееха щедро. Ремус стои в близост до трона,а по моя заповед в залата е й целият ми отряд. Излизам на мраморната тераса. Под нея има повече хора от очакваното,хиляди са,размиват се пред уморените ми очи в едно цветно петно.Поемам си въздух .
-Здравейте,жители на Галенсия! Аз съм вашата кралица Валирия Крея Пхаар и ви обещавам да управлявам мъдро и смело като кралят,моят баща. Заедно ще променим кралството ! Имам две важни новини: първата е,че членовете на Малкия съвет ще бъдат разпуснати и на тяхно място ще застанат новите ми избранници : принц Дексос като първи съветник, принц Ремус Арталийски като втори съветник,помощник- командир Максуел като военен съветник, баронеса Елвия като отговорник-хазна и смелият войн Инка като съветник по закони и права. Втората ми новина е ... Необичайна. Преди дни се случи нещо неочаквано дори за мен,нещо ,което съм длъжна да споделя с народа. Дами и господа,запознайте се с Аурумион,моят дракон.
•••••••••
Дългата церемония приключи. Роклята ми от златиста коприна и тюл е метната на леглото,а короната е поставена грижливо на мястото си във витрината до нощното ми шкафче. Пред вратата ми има двойно повече стражи- мярка за сигурността на кралицата. Думата звучи странно в ума ми,горчива и далечна. Правя жалки опити да науча Аури на някои трикове. Спомням си израженията на хората от народа-уплашени,изненадани,впечатлени. Искам да се получи - плановете ми да се осъществят,да сключа нужните сделки,да се справя добре,да накарам семейството ми да се гордее- биологичното и кралското. Страхувам се от провал,тъжа за краля,скърбя за биологичните си родители и техния народ,избити в името на алчност и отмъщение. Почти не усещам,когато една сълза се търкулва по бузата ми. Аури ме гледа объркано. Тъгата ми се превръща в гняв- към Третий,към съдбата,към всичко. Кожата ми се нагрява,а в прозореца виждам златноокото си отражение. Драконът се залепва за мен,очите й светват и сетне изпадам в транс,състояние между съзнание и сън.
•••••••••
Намирам се в задимено малко помещение,подобно на шатра. По средата има голяма дървена маса с шарена покривка . В противоположните й краища стоят две жени,едната е почти точно копие на мен и предполагам,че е майка ми,а другата е непозната,облечена с тъмно лилава оръфана рокля с шарени кантове. В буреносно сивите й очи играят искри,ръцете й са малки , чертите на лицето - фини. Дребна е,но излъчва сила. В стаята мирише на билки. Тъмната сянка в ъгъла принадлежи на баща ми,широките му рамене са напрегнати.
Непознатата хваща ръцете на майка ми в нейните.
-Интересно,интересно, кралице. Очаквате наследничка! - мама поглежда учудена. -Но има нещо друго.
Очите на жената се обръщат,главата й се измята назад. Майка ми изтръпва.
Кралица велика ще бъде,
Кралството й ще пребъде,
Двамина ще се борят за нея,
Но дали ще посмеят
зад маската й да надникнат,
сила страшна там е скрита!
С талант ,ум и красота
богато ще е надарена тя,
но през безброй трудности ще мине
дъщерята Ви любима!
Огън,смъртен враг,
любов,сила и мрак
съдбата й градят!
Ще намери ли тя правилният път ?
Пророчицта се връща в нормална позиция.
-Това е всичко. Трябва да си вървите . - изглежда уплашена. Сетне става и излиза от шатрата без думи, а родителите ми я проследяват с неразбиращи погледи.
Контурите на шатрата се размазват,отново съм в стаята си,седнала до прозореца.
Какво се случва с мен?
И какво беше това току-що?