The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Разпити и огън

-След колко време е сватбата?-пита Декс,докато вървим през градината.
-Три седмици.
-О! Толкова скоро.
-Технически Арталия е без крал в момента,а по техните правила владетеля трябва да е семеен.
-Обичаш ли го,Вал?
Мълча.
-Не знам.Харесвам го. Много. Държа на него.
-Предполагам,че това стига. Искам да си щастлива.
Усмихвам се.
-Липсваше ми,Декс.
Той ме прегръща през рамо и вървим в мълачние,докато не ни пресреща Кайъс.
Не е същият. Пречупен. Тъжен. Мрачен.
-Кралице.-начинът,по който ме нарича,ме кара да потръпна.-Хванати са банда арталийски бунтовници,отговарящи на описанията на прислужниците от деня на..нападението.
Напрягам се.
-След час ще бъдат докарани в двореца за разпит.
-Благодаря ти,Кай. Лично ще ги разпитам.-той кимва и се обръща.- И Кай?
Затичвам се към него и го прегръщам. Отначало е неподвижен,но после ми отвръща.
Съжалявам-шепна многократно,а сълзите неохотно капят по бузите ми.
••••••••••••
Интересна група са,това трябва да им се признае. Шест човека- пет млади мъже и едно момиче.Именно тя грабва вниманието ми. Косата й е кестенява и е сплетена на многобройни плитки,украсени със свежи цветя,клонки и листа,едното й око е синьо,а другото е зелено,но и двете блестят по определен неестествен начин ,сякаш са направени от стъкло. Лицето й е малко,сърцевидно,устата - нацупена. Облечена е най-обикновено,а едната й ръка е нашарена от белези.На възраст е около 16 годишна,дребна и слаба.
-Няма как да докажете ,че ние сме убили приятелите Ви.-само тя отговаря на въпросите ми.Гласът й е спокоен,равен,женствен.
-Отговаряте на описанията. Освен това съм кралица. Мога да те екзекутирам,защото не харесвам начина,по който ме гледаш.
Мислех,че си по-мила,кралице.
Полудявам ли? Почти сигурна съм ,че чух гласа й в главата си.
Премигвам насреща й.
Не е забавно само аз да говоря.
Какво става?
Вааааа-лииииии-рияяяяяяя.
Май те е страх.
-Спри!-изкрещявам на глас.
И приятелите ти крещяха така,когато ги убихме. Болеше ги. Много. Отровата е доста болезнена,както сама узна.Пищ...
Скачам от стола и я сграбчвам за гърлото,вдигайки слабичкото й тяло във въздуха с неподозирана сила.
Стражите скачат да задържат спусналите се към мен останали петима убийци.
Кожата ми пари,сърцето ми бие като лудо. Момичето се мята като лудо в ръцете ми,мехури се появяват там,където ръцете ми държат шията й.
В очите й се чете ужас.
Но е само дете.
Тръшвам я върху масата.
Не се осмелявай да говориш така на по-силните от теб,малката. Скъпо ще платиш за стореното. Ще гледаш как всички твои другари биват разкъсани бавно, парче по парче от дракона ми,а теб ще оставя за десерт. Ще умреш в адски пламъци и неизмерима агония.
Момичето трепери под мен,сълзи мокрят плитките й.
Пускам я и забелязвам ,че всички в стаята са вперили поглед в мен.
-Арестувайте ги.
Излизам от стаята за разпити,подире ми вървят стражите и бунтовниците,вече оковани във вериги.По врата на момичето личат пресни синини във формата на дланта ми.
Пътят към тъмниците минава в мълачние. Забелязвам ,че Макс е дежурен днес. Кимва ми,а аз леко му помахвам.
Най-крайната килия се оказва новия дом на странното момиче.
Миг преди да се обърна и да си тръгна ,чувам гласа й в главата си:
Валирия,определено заслужаваш прозвището Огнената кралица,но всеки огън може да бъде загасен. Запомни това ,както и моето име : Кисая. Именно аз ще загася твоя огън .
С една последна усмивка тя изчезва в тясната килия.
Кисая,така ли?
Добре дошла си да се пробваш. Но трябва да имаш предвид ,че е нужен най-големия познат на човечеството порой ,за да загасиш моя огън. Успех с предизвикването му.