The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Нови хоризонти и ново начало

Полунощ.Тронната зала.
Чакам нетърпеливо,обгърната в мрак,треперя при всяко подухване на вятъра.
В ъгъла виждам сянка.
-Кой е там?
Гласът ми,за огромно щастие,не издава притеснението ми.
-Аз съм,Ваше Величество.
Брейън излиза от тъмнината,облечен е изцяло в черно,на гърба му е преметната пътна чанта.
-Защо искаше да се срещнем?
-Трябва да Ви кажа нещо.По-добре ще е да седнете.
Преглъщам тежко и сядам на трона по инстинкт,а той се обляга на каменна колона.
-Бях на седем,когато ги убиха,когато се опитаха да унищожат цял един народ,една култура,безброй личности.Майка ми и баща ми-знатни особи,в близка родствена връзка с кралицата-твоята майка,бяха едни от първите им жертви. После взеха мен в Арталия,а теб -тук. Но докато ти бе принцеса ,аз бях слуга. Запознах се с Ремус и Нагаар. Реми беше различен - мил,добър,състрадателен. Оттогава сме най-добри приятели,дори братя. Но трябва да го предам,трябва да ти кажа. Той не дойде тук само защото ти го "спечели". Баща му с удоволствие го прати...като шпионин. Но един ден престана да праща информация. Просто така. Именно затова беше отвлечена,заедно с приятелите ти. Валирия,знам,че си объркана. Но също така знам ,че си посетила пророчицата в гората. Там си видяла народа си,истинския,останалото от ездачите. Ние още сме живи. Живеем скрити,само ти ни даваш надежда. Ти си последната Драконова кралица,Валирия. Ела с мен! Виж истинските си поданици.
Гледам го втрещена.
-Няма как да го докажеш.-смотолявам.
-Кое?
-И двете-Ремус,кралството.
От пътната чанта изважда писмо.До Третий е,а аз осъзнавам,че плача чак ,когато сълза размазва мастилото от подписа на Ремус.
Сетне ми подава пръстен ,за който е закачена малка бележка. Разтварям я с треперещи пръсти.
Малка моя,мама е.
Обичам те.
Сигурно си прорастнала и си се превърнала от малкото ми момиченце в красива млада жена.
Знам,че ще ти е трудно. Но знам,че ще се справиш. Бори се за вярванията си,бъди вярна на себе си,защитавай любимите си.
Съжалявам,че не съм до теб.
Съжалявам,че те оставих сама да се справяш с живота.
Обичам те,Валирия.
Свличам се на пода,тялото ми се тресе от плач. Брейън идва до мен.
-Нужна си ни,Валирия. Да ни поведеш,да продължиш рода на дракона,да вдъхнеш надежда на прекършения народ .Ела с мен,Аурумион ще ни откара.Знаеш отговора вътре в сърцето си.Ако кажеш не,ще си тръгна и повече няма да ме видиш.
През завесата от сълзи виждам едвам решителното му лице. Нещо в мен казва да тръгна. Ремус е лъжец. Декс вече не се интересува. Инка също. Клемея е безразлична. Сякаш единствения ,на който му пука е Макс.
-Ще дойда.-казвам ,изтривайки сълзите си.-Но имам две условия: трябва да напиша писма до близките си и искам да вземем Макс.
Брейън кимва несигурно.
••••••••••••
Завършвам последното писмо и го запечатвам. Отгоре надписвам Декс.
Преглъщам тежко.
Ред е да събудя Максуел.
Пристъпвам на пръсти в стаята му.
Лунната светлина огрява лицето му.
Слагам ръка върху неговата.
-Макс?
Очите му се отварят мигновено.
Става рязко.
-Вал? Добре ли си?
-Да. Макс ,трябва да те попитам нещо и искам да ми отговориш без да задаваш допълнителни въпроси,защото нямам време.
-Давай.
-Ще тръгнеш ли с мен към родната ми страна?
Очите му се ококорват.Прокарва ръка през косата си.
Мълчи.
-Е?
-Дай ми две минути.-казва решително ,скачайки на крака.
Скоро и двамата излизаме заедно от стаята през прозореца,разположен на втория етаж .Подава ми ръка и с ловко движение слизам на земята. Багажът ни е незначителен,страхът от непознато е в пъти по-голям.
Аурумион е в двора,чака ни. До нея е Брейън.
Макс мълчи,но знам ,че любопитсвото го разяжда.
Качваме се дружно на гърба на Аури.
В този миг от вратите на двореца изскачат старжи,предвождани от Ремус,притеснение е изписано по лицето му.
-ВАЛИРИЯ! -извиква.
Поглеждам го за последно,преди драконът да излети.
Очите ми срещат неговите.
-Предаде ме.-казвам тихо ,но той сякаш ме чува ,защото избухва в плач като дете и удря с юмрук близката статуя.
Искам да се върна,да поговорим,да ме целуне,но вече сме високо в облаците и знам,че няма връщане назад.
A/n : надявам се да ви харесва историята :) имам големи планове за Валирия,която чувствам толкова близка ,че е странно 😂 Ако имате препоръки или искате да питате нещо/да дадете мнение,пишете в коментарите,ще ме направите супер щастлива :)